Българи на големите върхове по света

На страниците на книгата ще намерите селекция върхове, които са сред най-мечтаните в историята. Десетки, а понякога стотици години са били необходими за превземането им. Днес повечето от тях са туристически атракции за смели и подготвени хора от всички житейски сфери.

Изданието разказва за 19 от най-емблематичните върхове по света, за първото им изкачване, както и за първите българи стъпили на тях. Включва любопитна информация за местата където тези върхове се намират, изходните точки, различните маршрути, факти за географията им, както и много интересни истории за свързани личности и характерни особености. Информацията е събирана от хроникьора на българския алпинизъм, доцента по алпинизъм Сандю Бешев, в продължение на 70 години.

Върховете в книгата са разделени в четири групи:

Континенталните първенци. Разглеждаме 7-те най-високи върха на всеки континент и проследяваме световните и български успехи в събирането на колекцията „Seven summits summiteers” (Изкачил 7-те континентални първенци).

Считаните за най-високи върхове преди Еверест. Днес едва ли има човек в зряла възраст, който да не знае, че със своите 8848 м хималайският гигант Еверест, наричан още Чомолунгма или Сагарматха, е най-високият връх на нашата планета. Малцина обаче са тези, на които им е известно, че в различните години преди 1852-ра още няколко върха са били короновани като световни първенци – Чимборасо, Нанда Деви, Дхаулагири и Кангчендзьонга.

Красивите според мащабна анкета на списание „Алпинизмус” от 1966 г. През 1966 г. американският алпинист и фотограф Лейси Ортенбургер публикува снимка на острата ледена пирамида Алпамайо в немското алпийско списание „Алпинизмус”. Изполвайки създадения интерес, медията прави мащабна анкета за най-красивите върхове, в което се включват много читатели, които обявяват малко познатия за Европа, а към този момент и като цяло за света връх Алпамайо за най-красивия връх на планетата. Почти с еднакви точки обаче до него се нареждат Матерхорн, К-2, Ама Даблам.

Някои от трудните върхове, изкачени от българи. Малко земи са останали неизследвани и малко върхове са останали неизкачени, което предизвиква модерния алпинизъм да се насочи към изкачвания на най-непристъпните и отвесни стени само в най-чист алпийски стил. Днес именно такива постижения правят впечатление и остават в аналите на историята. Горди сме, че в тях фигурират и български имена с изкачвания на някои технични върхове – Ел Капитан, Серо Торе, Транго Тауър, Талай Сагар.