Клара и сянката

„Клара и сянката“ е смразяващ трилър, удостоен с престижната испанска награда „Фернандо Лара” за 2001 г. и с най-реномираното световно отличие в областта на криминалната литература – наградата „Дашел Хамет“ за 2002 г.

Последният писък на модата в световните артистични среди е „хипердраматичната картина“, при която за платно се използва човешкото тяло. Подписани от големите художници на съвремието, тези „живи платна” се продават, пренаемат, изложени са на всеки поглед, на всяка фантазия.

Клара работи като модел в попрището на хипердраматизма. Тя мечтае да я нарисува Бруно Ван Тиш, богът на това новаторско изкуство. Но докато подготвят тялото й в един затънтен павилион в околностите на Амстердам, Фондацията Ван Тишен е разбунена от вестта за убийството във Виена на четиринайсетгодишно момиче, послужило като „платно“ за шедьовъра „Дефлориране“. Изправени на нокти, австрийската полиция и Вътрешното министерство са притиснати от могъщата фондация да не разгласяват широко престъплението от страх да не се всее паника сред моделите и да се отблъснат купувачите на хипердраматичните творби.

Приемайки междувременно съблазнителното предложение на двама чужденци за предизвикателен и труден ангажимент, Клара се гмурва във водовъртеж от ужаси и страхове, повдигащи пред читателя важния въпрос за стойността на произведението на изкуството и на човешкия живот.

Хосе Карлос Сомоса:
„Ако приемем разделянето на писателите на последователи на Чехов или на Борхес, аз, разбира се, съм от втората група. Предпочитанията ми са към литературата, която не приема себе си сериозно, която играе с текста и с читателя - накратко нереалистичната литература. А Борхес, Калвино, а така също Стърн и Кафка, са за мен главните източници на влияние.“

Така определя себе си испанският писател Хосе Карлос Сомоса, роден в Куба в 1959 г., преселник в Испания от 1960 г. Лекар по образование, специализирал психиатрия, а през 1994 г. Сомоса се отдава изцяло на литературна дейност. „Международният успех на „Пещерата на идеите“, петият ми роман, преведен досега на двадесет езика, ми показа, че съм взел правилното решение“ - отбелязва той.