Когато планините падат. Вечната годеница

Книгата излиза през 2006 г. като критика на променящата се политическа конюнктура. В нейния скрит смисъл бушуват закономерностите при движението на епохата и горчивината от индивидуалната същност. Нещо като творчески ехограф, който регистрира пораженията и победите на социума през призмата на личното време. Желание за отмъщение води Арсен Саманчин, известен журналист, в родното му село, където се ловят снежни леопарди за саудитски петролни магнати…

Изконна хранителна йерархия, ненарушена до днес, преустроила съдбите на милиони хора като инструмент за задоволяване на амбициите и прищевките на шепа привилегировани повелители. Арсен пристига в планината, все още не знаейки, че ще срещне последната си любов и вероятно смъртта. Цялата история е просмукана от легендата за Вечната годеница, която се появява в прекрасната визия на снежен планински проход...

В този епос притча е жива вечната болка, породена от раздялата и от жертвената разплата заради неизменната агресивност в човешкия свят. Доброто неизбежно плаща заради злото.

Чингиз Айтматов (1928 – 2008) – изключителен киргизки и руски писател и сценарист. Наричат ​​го майстор на съветския „магически реализъм“. Неговите произведения като „Ешафодът“, „И трае денят повече от век“, „Белият параход“ са се превърнали в класика на руската литература на XX век. През 1956 г. завършва в Москва литературни курсове, след което се връща в Киргизия и е редактор в литературен вестник. Известен става през 1958 г. с повестта си "Джамиля“. Луис Арагон превежда текста на френски, като в предговора пише за нея: „Заклевам се, това е най-хубавата любовна история на света“. По повест на Айтматов Андрей Кончаловски снима филмовия си дебют "Първият учител" през 1965 г. Носител на множество литературни награди, между които „Орден на усмивката“ – международно отличие за дейности, носещи радост на децата.