Мерси, Мосю Диор

Всичко започна в деня, когато за първи път се разходих из Париж. Все още следвах. Изведнъж се озовах пред витрина с изложен в нея костюм, който буквално ме омагьоса. Кремаво жакетче, пристегнато в талията и разтворено в долния край, черна, силно разперена пола до прасците. Пропорциите ми се сториха толкова хармонични и балансирани, че неволно си представих Златното сечение в античните строежи и скулптури, както и в картините от Ренесанса. Открай време тези художествени произведения са привличали с особена сила зрителя.

Намирах се на авеню „Монтен“ 30, а костюмът беше от първата колекция на моден творец, чието име вълнува женските сърца и днес, въпреки че са минали повече от шейсет години от смъртта му. Кристиан Диор. Прочетох внимателно табелата и разбрах, че костюмът, известен като Tailleur Bar, е сложен на витрината по повод рождения ден на основателя на модната къща. С този жест днешните сътрудници искали да почетат своя патрон, но и да напомнят за модата от 50-те години на ХХ век, чието олицетворение е този ансамбъл. За стила „Ню лук“.

След години отново обикалях Париж и пак се натъкнах на името Диор, този път под формата на парфюм: млада продавачка в „Галери Лафайет“ капна мъничко „Мис Диор“ върху китката ми. Помирисах го и си спомних костюма на витрината. Тогава пожелах да науча повече за човека, създал дрехата и парфюма.

Намерих разкази на съвременници и литературни източници. Посетих изложби с проектите му, прочетох и автобиографията му. Разказът на този зареден с енергия, фин и чувствителен, плах, скромен, но уважаван и обожаван в цял свят човек ме завладя. Частният му живот си остана неясен и неопределен – това ме обърка. Помислих си, че се е наложило да премълчи някои факти, да пази дискретност. Че между редовете има нещо скрито.

Запитах се какво ли би било, ако човек, който никога не се е занимавал с мода, се сближи с Кристиан Диор, чието име през 50-те години е било по-известно от името на френския президент, особено в чужбина. Вече знаех, че дизайнерът е работил без почивка, без да се съобразява със здравето си. Истински перфекционист, той е играел ролята на големия моден творец само за пред обществото, но в частния си живот се е опитвал да остане просто Кристиан. Поне така признава в мемоарите си.

В съзнанието ми постепенно се оформи фигурата на Селестин: млада жена с открито сърце и чиста душа, дошла от провинцията в Париж, за да избяга от миналото си.

Проследих пътя ѝ, промените, причинени от живота в метрополията, нарастващото самочувствие, съзнанието за значението на съвременната мода, но и търсенето, и въпросите в сърцето ѝ.

Селестин стана за мен пример за френска жена от годините след войната, която постепенно намира своята роля в живота. Дадена ѝ е възможността да избира между традиционен семеен живот и самоопределение и тя реализира своето предпочитание.

Постарах се да изтъкна най-прекрасните ѝ качества: искреност, чувствителност, непоклатима лоялност към мосю Диор. Реших, че тя заслужава и лично щастие – през цялото време се е стремила тайно към него.

Препоръчвам ви, ако посетите Париж, да отидете на авеню „Монтен“ 30 и да разгледате модна къща „Диор“. А ако отидете в Нормандия, непременно посетете музея във вила Les Rumbs. Излезте във великолепната розова градина, за да се възхитите на зашеметяващата гледка към морето. В тази къща Кристиан Диор е прекарал детските си години. Тя е истинско съкровище, освен това е единственият музей, посветен на моден творец.

Агнес Габриел, Хамбург, ноември 2019 г.

Агнес Габриел е германска писателка и журналистка. Пише исторически и женски романи под различни псевдоними. Живее със семейството си в Люнебургската степ.

Ако имате криви крака, носете дълбоко деколте. – Кристиан Диор