ЗАВРЪЩАНЕТО НА ЛИЛИТ СТИХОВЕ

АВРЪЩАНЕТО НА ЛИЛИТ

СТИХОВЕ
МАРИАНА КИРОВА

Мариана Кирова е български литературовед, писател и журналист, хоноруван преподавател по литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор е на стотици коментари и анализи в пресата, на две стихосбирки и два сборника с разкази, на художествени текстове и научни публикации в литературни и научни издания. От 2011 г. работи в Националния литературен музей – институцията, призвана да пази литературната памет на българските творци. Мариана Кирова е носител на две първи награди за литература - на приза „Народни будители”, връчен и от Съюза на свободните писатели, и на първа награда за криминален разказ на българската секция на АIEP - Международната асоциация на писателите криминалисти.
........................................

ЗАВРЪЩАНЕТО НА ЛИЛИТ

                         И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий

                         образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори. 


Битие 1:27

I. СЪТВОРЕНИЕТО



Какво виждат очите ми -

светлина, светлина, светлина!

Пъстри птици пеят на ранина.

Хищници се покланят, благо свеждат глава.

А край нас ширина, топлина, синева...



Небесата са ясни, бели, дълбоки.

Наш е светът и всички посоки!



Боже, ти изпрати ни тук добро да творим.

В дар ни даде Земята, превърна я в храм,

и нареди ни - на Лилит* и Адам,

да бъдем твой образ, да имаме род дълговечен.



На мисълта ни ти даде крила и изрече:

Да пребъдете двама - Мъж и Жена!



Небесата да са ясни, бели, дълбоки.

Светът да е ваш във всички посоки!

* В митологията Лилит е първата жена, създадена едновременно и наравно с
Адам. Тя го напуска, когато той  се опитва да я подчини и по този начин да
наруши изначалната Божия воля.

............................................................................
.............................

ВАЖНОТО Е ДА СЕ ПРЕКАЛЯВА

Казват, че трябвало мярка във всичко - 
мярка за радост, мъка и слава,
мярка за остър меч и усмивка,
мярка в това, което остава.

Празни слова: Ако имаш - раздавай
до последна сълза, до последна усмивка,
до последния въглен в пламтяща жарава: 
Ако имаш любов, имаш всичко.

Важното е да се прекалява!
P.S. Вечно раздаваш ли - вечно остава!
............................................................................
.............................

С РОЗА ПРЕЗ РАМО 


Не разбрах как ръцете ни

се целунаха: И ти не разбра.

После стана светло в залеза -

от този грях без вина.



Ти не питай коя съм - не зная.

Нямам минало, нито пък род.

Не помня начало, не виждам края -

аз съм Днес, аз съм Живот.



И не пускай, не пускай ръката ми!

Не проронвай дори благослов!

Вземи в шепи събраната нежност!

Прекръсти ме - назови ме Любов!



Ако много те паря, не искай

да се гмурнеш в плитка вода.

Днес е празник - и нестинарите

сродяват огъня с песента.

Ти не бързаш: Аз не бързам за никъде.

 Ако мръкне - ще стана луна,

ще се плъзна в небесната орбита,

за да лумна сутринта в светлина.



И тогава в изгрева южен  -

с роза през рамо, в длани - с листо,

ще премина усмихната в утрото.

И само ти ще знаеш защо...