Свещен Коран

Анотация:

Коранът е свещената книга на исляма. За първи път тя се появява в писмен вид около 650 г. по време на халифа Осман. В превод от арабски „коран” означава „четиво, лекция”. Коранът се състои от 114 сури (глави), подредени от дълги към кратки. Сурите са разделени на аяти. Някои сури съдържат аяти със скрит смисъл, наречени Хуруфу Мукатта. Аятите обикновено се намират в началото на сурите. Още от най-дълбока древност свещената книга е била наизустявана, а хората, които са правели това са се наричали хафъзи (хуфаз). В Корана са поместени словата на Аллах.

Според ислямската традиция той е низпослан на части в продължение на 23 години на пророка Мохамед (570 - 632) от Аллах. Мохамед е бил на 40 г., когато в пещерата Хира, близо до свещения град Мека, чува за пръв път гласа на ангела Джибрил (Гаврил).

В Исляма, за разлика от християнството, няма свещеници, които да тълкуват Корана на вярващите. Всеки мюсюлманин трябва самостоятелно и директно да се запознае със съдържанието на свещения текст. Все пак съществува вековна традиция на тълкуване на Корана и на Сунната, като някои от коментарите към тях са също много ценни. И в наши дни в школите за изучаването му се води този религиозен диалог, наречен тафсир и продължаващ вече четиринадесет века. Обикновено е забранено Коранът да се превежда, но в България това бива нарушавано. Има книги с превод на Корана, но те са само за учебна дейност.