Hash Oil

Романът е четивен. Дяволски четивен. Особено ако не си обръгнал на Ървин Уелш или Брет Истън Елис. Бърз е. Забавен. На моменти можеш да се смееш с глас.

Ако “Hash oil” беше филм, със сигурност щеше да бъде единствената комедия забранена за лица до 18 годишна възраст. Изобилства от дрога и нецензурни думи. Това обаче не трябва да ви безпокои – със сигурност ще се откриете някъде между страниците... Романът на Момчил Николов ще ви хареса защото е весел, свеж и отчайващо съвременен... Става дума за невероятното хашишово масло, което се произвежда от отец Ангеларий в затънтен манастир. Оттук идват и главоболията. Всичко обаче се движи около еднократната доза, хумора, героизма от скука и е далеч от наркоманията и големите сделки. Иначе как ще обясните метафизичен експеримент, в който духовете на надрусаните с гъба си уреждат среща в подлеза на хотел Плиска? Или белия заек Джим Кери, който е луд по чипса?

... Казано иначе, Момчил Николов забърква една балканска, халюциногенна текстова суматоха, която препраща може би към измеренията на Ървин Уелш и култовия “Трейнспотинг”.