Едно коледно желание

Когато си пожелаваш нещо, трябва да си го пожелаеш с цялото си сърце и душа.
Беше Бъдни вечер и Теодор се бореше с една картонена кутия. Побеждаваше кутията. Някой много въодушевено беше използвал тиксото. Някой смяташе, че е важно съдържанието на кутията да бъде на сигурно място.
Памучната вата беше стара като коледната украса и миришеше на подправки и изветрял парфюм. Повечето играчки бяха топки за елха и голяма част от тях бяха счупени. Тео се намръщи, когато ги извади.
– Не трябва да се порежеш точно на Коледа – измърмори той. – Това го няма в нито една коледна песен.
На дъното на кутията обаче имаше четири играчки, които бяха различни: дървено люлеещо се конче, червеношийка, оловен войник барабанчик и ангелче. Перата по крилата на ангелчето бяха опадали, барабанът на войника беше ръждясал. Червеношийката имаше плешиво петно, а люлката на кончето беше проядена от дървояди.
Тео окачи играчките на елхата, до лампичките, които не искаха да светнат. Той не беше достатъчно висок, за да стигне до горните клонки, затова се опита да хвърли ангела на върха на коледното дърво. Не успя и го пъхна между клонките, а след това се постара да нареди възможно най-добре счупените играчки.
Тео беше намерил кутията с коледната украса върху бюфета. Родителите му нямаха време да купят нови играчки. Нямаха време да купят коледна пуйка. И двамата бяха на работа. Под елхата имаше само един плик с талони за подаръци.