Синове на съдбата

Анотация:

"Целият ни живот може да се промени от внезапни решения, често пъти взети от друг.”

Признат автор на бестселъри, Джефри Арчър се завръща с увлекателен разказ за двама близнаци, които съдбата разделя, и после отново събира.

В края на четирийсетте години на миналия век в Хартфорд, щата Кънектикът, двама близнаци са разделени веднага след раждането си. Родителите - учителка и застрахователен агент, прибират от родилното своя син Нат Картрайт. Ала неговият брат близнак е откраднат и започва дните си като Флечър-Андрю Давънпорт, единствен син на мултимилионер и на неговата известна в светското общество съпруга.

Двамата братя растат, без да подозират за съществуването на другия. Нат напуска Университета на щат Кънектикът, за да участва във войната във Виетнам. Връща се като герой, дипломира се и става преуспял банкер. Междувременно Флечър е завършил Йейлския университет и се прочува като много добър адвокат по наказателни дела, а после е избран и за сенатор.

Нат и Флечър така и не се срещат дори когато се влюбват в едно и също момиче. Продължават всеки по своя път, докато съдбата не отрежда единият да бъде обвинен в убийство, което не е извършил, а другият да му стане адвокат. Последният сблъсък обаче настъпва, когато Нат и Флечър застават един срещу друг в изборите за губернатор на щата.

За автора:

Джефри Хауърд Арчър, роден на 15.04.1940 г., е преуспяващ автор на редица известни романи. Роден е в Лондон. След завършване на училище участва във военни трейнинги, работи като полицейски сътрудник, а по-късно работи и като учител. Спечелва си място в колежа Бресъноус, Оксфорд. Там му се предоставя възможността да учи една година за получаване на диплома, за която по принцип са необходими три години. Въпреки това не завършва Оксфорд. Докато е в университета, се справя доста добре със спорта, дори участва в състезания. Среща съпругата си Мери, която е била повече от отлична студентка. Вярва се, че тя има заслуга за най-преуспелите му романи. По-късно започва кариера в политиката като съветник в Лондон. На 29 години е избран за член на парламента за графството Линкълн. По-късно е обявен за най-младия член на парламента. През 1974г. Арчър задлъжнява след като става жертва на измама в проекти, обвързани с канадската компания. По време на изборите през 1947г. той се отказва от членството си в парламента и се връща към писането на романи. Първият му роман “Нито пени повече, нито по-малко” е бил изключително успешен. Но “Кайн и Авел” става неговият най-продаван роман, достигайки първа позиция в класацията на Ню Йорк Таймс. Малко по-късно е екранизиран в няколко телевизионни серии. Следващото важно нещо в живота му е закупуването на Vicarage, Grantchester, къща свързваща се с Рупърт Бруук. Кариерата му на политик преуспява още повече, когато става добре познат със своите книги. Той става заместник председател на Консервативната партия на Маргарет Тачър и 1992г. му е връчена титлата за благородник от Джон Старши. През 1999г. е избран от партията за кандидат за кмет на Лондон, но е принуден да се оттегли от състезанието. През неговата по-късна кариера той бил анкетиран от журналиста Майкъл Крик, известен като негов неофциален биографист. Юли, 2001 г. Джефри Арчър бил обявен за лъжесвидетелстване и изопачаване на истината. Това било във връзка с клеветата от 1987г. че е получил 500,000 обезщетение от известна личност, която заявила, че той е имал сексуални взаимоотношения с проститутка. Въпреки че спечелва делото, разкритието, че си е измислил алиби, води по-късно до убеждението, че е лъжесвидетелствал. Тези последващи събития хвърлят съмнения в публичното пространство в правотата на решението по случая. Най-необмисленото в случая е, че измисля алибито си на грешна дата. Осъждат го на 4 години затвор, а през месец юли, 2003г. е пуснат условно. Благородническата му титла е отнета и би могла да бъде върната не по-късно от 2005.