Чудати разкази

“Впрочем има и по-лоши неща от смъртта, от това вампир да ти изсмуче кръвта или върколаци да те разкъсат. Децата знаят най-добре: самата смърт може да се преживее. Най-лошо е онова, което се повтаря, което е ритмично, неизменно, предвидимо, неизбежно и непокорно – онова, на което не можеш да повлияеш, което те стисва в лапите си и те повлича напред.”

Из “Пътникът”

Светът става все по-чудат.

Сборникът с разкази на нобелистката Олга Токарчук ни разпилява из диплите на времето и пространството, за да ни върне обратно в себе си. Тези десет изненадващи и непредвидими истории освежават възприятията ни и обръщат погледа ни навътре. Чудатите разкази на Токарчук смесват елементи от гротеската, ужаса, антиутопията с класическия разказ за крехкото съществуване на човека тук и сега; вадят на показ дълбоки терзания и страхове. И накрая, парадоксално, се чувстваме едновременно умиротворени и изпълнени с неспокойство. Гладни за още.

На какво се дължи усещането за чудатост - на света или на самите нас? Защо продължаваме да гледаме на себе си с отстранения поглед на чужденец? Защо все нещо не ни достига? Къде е изворът на страховете ни? Ако светът е създаден по човешките мерки, защо ни е толкова трудно в него? Кои сме, откъде сме дошли? Хората бяха забравили думите, а когато тях ги нямаше, не можеха да бъдат използвани, следователно не можеше да бъде описана и тази част на света, която потъваше в небитието, а след като не можеше да бъде описана, никой не мислеше за нея. Прост начин да се потренира несъществуване.

Една изненадваща книга отвъд всички категории.

"Впрочем има и по-лоши неща от смъртта, от това вампир да ти изсмуче кръвта или върколаци да те разкъсат. Децата знаят най-добре: самата смърт може да се преживее. Най-лошо е онова, което се повтаря, което е ритмично, неизменно, предвидимо, неизбежно и непокорно - онова, на което не можеш да повлияеш, което те стисва в лапите си и те повлича напред."
Из "Пътникът"