Прислужница

На 28 години Стефани Ленд е готова да загърби родния си град и да тръгне в посока на мечтите си – да учи в университет и да стане писател. Но един летен флирт, прераснал в нежелана бременност, преобръща живота й. Когато двете с новородената й дъщеря се оказват на прага на оцеляването и са принудени да живеят в приют за бездомни, Стефани започва работа като прислужница – почиства чужди къщи с надеждата да сложи ред в собствения си живот.
Физическият труд е тежък, но по-непосилна се оказва стигмата на бедността – укорителните погледи, когато пазарува в магазина с купони, липсата на пълноценен социален контакт, дочутите подмятания за онези, които живеят на помощи. Собствениците на къщите, в които Стефани работи, често възприемат чистачките, не като личности, а като поредната услуга. Не знаят името й и никога не разговарят с нея, макар да й осигуряват достъп до най-интимните кътчета от своя дом.
„Превърнах се в безименен призрак“ – пише тя.
Едничката й цел е да осигури на детето си възможно най-добрия живот – стабилен покрив, храна на масата и майка, която остава вярна на себе си. Затова след дългите часове с парцал в ръка, Стефани сяда пред компютъра, за да следва онлайн, и започва да пише в блог, който един ден се превръща в основа на дебютната й книга.

По-добре от която и да е друга книга в последните години, Ленд разкрива чистия ужас, който идва с бедността, с изнурителната бдителност от мисълта, че всяка грешна стъпка или неочакван обрат ще те тласне още по-дълбоко в бездната.
The Boston Globe