Зад кулисите на музея

Руби Ленъкс разказва своя живот от самото си зачатие – историята на обикновено английско семейство от средната класа, белязана от редица нещастни случаи, странни реакции и премълчавани тайни на фона на двете световни войни и следвоенния период, допълнени с исторически факти от фамилната история в бележки под линия.

Руби е едновременно чист и по детски безмилостен съдник на семейството си: на баща си Джордж – непоправим женкар, на майка си Бънти – безкрайно раздразнителна и вечно недоволна от живота, на двете си емоционално нестабилни сестри, плюс един куп чудати роднини.

Макар историята да прелива от трагични събития, описани с детска безпристрастност и коравосърдечност, хумористичният тон и солидната доза сарказъм постигат неповторим трагикомизъм и предизвикват искрен смях, макар и понякога през сълзи.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Съществувам! Зачената съм на фона на полунощните удари на часовника на лавицата в стаята отсреща. Часовник, който някога е бил на прабаба ми (жена на име Алис) и чиито уморени удари отброяват прекрачването ми в този свят. Започната съм на първия удар и съм завършена на последния, когато баща ми се претъркулва от майка ми и потъва в сън без сънища благодарение на петте пинти „Джон Смитс Бест Битър“, които е изпил в „Пънч Боул“ с приятелите си Уолтър и Бърнард Белинг. В мига, в който съм преминала от нищото в съществуването, майка ми се преструвала на заспала – както често прави в такива моменти. Баща ми обаче е замесен от твърдо тесто и не позволил това да го откаже.
Баща ми се казва Джордж и е цели десет години по-голям от майка ми, която в момента хърка върху съседната възглавница. Майка ми се казва Беренис, но всички винаги са я наричали Бънти.
На мен „Бънти“ не ми звучи като име на голям човек – по-добре ли щях да съм сега с майка с друго име? Съвсем обикновено Джейн, майчинско Мери? Или пък нещо романтично, нещо, което не напомня чак толкова много за детски комикс – Аврора, Камил? Вече е прекалено късно. В предстоящите няколко години, разбира се, името на Бънти ще е равносилно на „мама“, но след известно време няма да има нито едно майчинско съществително (мамче, майче, мами, мама, майко, маме), което да ми се струва подходящо, и, общо взето, ще спра да я наричам каквото и да е. Горката Бънти.
Живеем в място, наречено „над магазина“ – не съвсем точно описание, предвид че и кухнята, и трапезарията са на едно ниво със самия магазин, пък и топографията включва и прилежащата площ на задния двор. Магазинът (зоомагазин) се намира в една от безбожно древните улици, които се спотайват под застрашителната осанка на Йорк Минстър. На тази улица са живели първите печатари и майсторите стъклописци, изпъстрили прозорците на града с цветна светлина. Покорилият Севера Девети испански легион е марширувал по нашата улица, тази via praetoria на великото им укрепление, преди да се изпари в небитието. Тук е роден Гай Фокс, на няколко пресечки е обесен Дик Търпин, а пък Робинзон Крузо, онзи друг велик герой, също е свиден син на града ни. Кой може да каже кое е истина и кое измислица? 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~