Ръкописът, намерен в Акра

Акра от заглавието не е столицата на Гана, а древен град, сега част от Израел. Там е намерен ръкопис, подобен на папирусите от Наг Хаммади, макар и по-късен, от 14 век.

Този ръкопис е на много езици едновременно и е увековечил драматичен момент от историята на Йерусалим – деня, преди кръстоносците да го нападнат.

Паулу Коелю „го превежда” и „дописва”, така да се каже – разбира се, това е художествен похват, такъв ръкопис не съществува, както намеква в много интервюта авторът.
Тази мъдра книга съчетава вдъхновяващата магия на "Алхимикът" с откровеността на по-късните книги на Паулу Коелю.

Паулу Коелю е автор на 23 книги с общ тираж над 140 милиона, преведени на 73 езика в 168 страни.

"14 юли 1099 г. Врагът беше многочислен. Врагът беше добре въоръжен. Врагът беше пред портите на Йерусалим.
Макар жителите на града да знаеха, че на другия ден ще бъдат нападнати, повечето решиха да останат. Сред тях имаше християни, юдеи и мюсюлмани. Мъже и жени на всякаква възраст. Те се събраха да чуят думите на един мъдър човек, дошъл от Атина, който не изповядваше никоя религия. Наричаха го Копта. И той заговори:
"В този момент се моля на Божествената енергия да пречисти сърцето ми. Вие ще ми задавате въпроси, а аз ще ви отговарям.
Докато ме питате за онова, което искате да знаете, забравете войските, които са отвън, и страха, който се спотайва отвътре. Нашият завет към наследниците на земята ни няма да е случилото се през днешния ден, защото това ще бъде сторено от историята. Нека поговорим за всекидневието и за трудностите, които ни се е налагало да преодоляваме. Само това е важно за бъдещето, защото не вярвам много неща да се променят през следващото хилядолетие."
Хората му задаваха въпроси за безпокойството, страха, поражението и самотата. Питаха го за оръжията, които да използват, когато всичко бъде изгубено. Питаха го за любовта, секса, красотата, съдбата и чудесата.
Такива въпроси му задаваха жителите на обсадения град, докато чакаха врага да ги нападне."