Лютня и белези

Данило Киш е едно от най-големите имена в сръбската литература от втората половина на ХХ век. Роден е на 22 февруари 1935 година в Суботица. Основно училище и първите класове на гимназията завършва в Западна Унгария – родния край на баща му.

През 1944 година баща му е отведен в Аушвиц, откъдето не се завръща. Данило Киш, заедно с останалата част от семейството, е репатриран чрез Червения кръст в Цетине, където завършва гимназия. През 1954 година се дипломира в Групата за обща литература във Философския факултет в Белград.

От 1979 година живее в "джойсовско изгнание" в Париж, където умира на 15 октомври 1989 г. Погребан е в Белград. От 1953 година сътрудничи на много вестници и списания, а през 1962-а излиза първата му книга, съдържаща два кратки романа: "Мансарда" и "Псалм 44".

Пише разкази, романи, драми, есета, полемични текстове и превежда от руски, унгарски, френски и английски език (Есенин, Цветаева, Ахматова, Петьофи, Ади, Петри, Молиер, Корней, Верлен, Лотреамон, Превер, Кьоно и много други).

Най-забележителните му творби са "Гробница за Борис Давидович" и "Енциклопедия на мъртвите." Носител е на множество литературни награди. Написани между 1980 и 1986, разказите в настоящия сборник са открити след кончината на Киш и са издадени посмъртно. На български се издават за първи път.

"Изречение по изречение Данило Киш съгражда песни чрез богатите регалии на своето слово." - New York Review of Books

"Литературата все пак служи за нещо. Тя служи на човешката съвест." - Данило Киш