Монтажът

Сергей Айзенщайн пише "Монтажът" през 1937 г. при особено драматични обстоятелства. Нито един от проектите, които предлага на кинокомпанията "Парамаунт", не е реализиран.

Грандиозният замисъл "Да живее Мексико" остава като необработен и немонтиран материал, който при това се озовава в чужди ръце. Двата варианта на "Бежин луг" са разкритикувани, филмът - спрян и забранен, а единственото копие е унищожено. Срещу режисьора се води публична кампания. По онова време това може да означава: арест, лагер, дори разстрел...

Посъветван от приятели да напусне Москва, Сергей Айзенщайн заминава за Кисловодск - град, разположен в подножието на Северен Кавказ (между Каспийско и Черно море). В тамошния санаториум усилено пише Монтажът... Това е завещание, с което се обобщава опитът, натрупан през годините на нямото кино, но и с който се анализират новите възможности, които предлага появата на звука и на цвета в киното. Преди всичко това е изключителен теоретичен труд за същността на изкуството.

Айзенщайн има редица заслуги за кинематографа. Първата от тях е през 1922 г. - тогава той пръв използва термина монтаж, употребяван и до днес както в практиката, така и в теорията. 15 години по-късно анализът напуска границите на екранното изкуство - за Сергей Айзенщайн монтажът е основно градивно средство на всяко истинско произведение на изкуството. Човек с изключителна ерудиция, с познания в най-различни области, неслучайно наричан Леонардо да Винчи на киното, той привежда многобройни примери - от архитектурата, скулптурата, живописта, музиката, поезията, белетристиката, театъра... и установява: принципите на творчеството са еднакви навсякъде, а истинският монтаж се разгръща във възприемащото съзнание.

Докато Сергей Айзенщайн усилено работи над "Монтажът", със съдбата му се занимава Политбюро. След известно колебание все пак е взето решение: да се даде възможност на режисьора да се докаже... Другото би означавало смърт - и в преносния, и в буквалния смисъл. Така започва работата над проекта Александър Невски, заради което "Монтажът" остава незавършен. След години от архива биват извадени отделни страници, а и цели глави. Едва през 2000 г. пълният труд на големия режисьор се появява на бял свят, а книгата, която държите в ръцете си, е първото цялостно издание на Монтажът извън родината на автора.

Съдържание:
Ефектът Айзенщайн (Наум Клейман)
"Монтаж" 1937
Предисловие
Бележки към встъплението
Монтажът в кинематографията на единната гледна точка
Композицията на кадъра
Композицията на мизансцена
Изображение и образ
Образ и идея
За природата на линията. Контур и интрига
Контур и обобщение
Образ и метафора
Композиция и концепция
Движението на образа
Вътрешнокадровите конфликти като предпоставки за монтажа
Междукадров конфликт и пластична непрекъснатост
Монтаж и архитектура
Монтаж и живопос
Атинският акропол
Балдахинът на Бернини
Ермолова
Монтажът в кинематографа на променящата се гледна точка
Основният феномен на киното: динамика от статиката
Прафеноменът на киното: ейдетика и ритъм
Монтажният образ на движението
Монтажното обобщение
Монтажът в актьорското изкуство
"Разделяне на откъси"
Образът на изграждането
Монтажният метод при Омир
Монтажният метод у Маларме
Дионис и Озирис
Аркостих и цетон
Монтажът у Шекспир
Монтажът при Джойс
Глаголността на метафората
Пушкин като монтажист
Битката с печенегите
Битката при Полтава
Монтажът на тонфилма
Изобразителност и ритъм. Двуплановост на зрелището
Метър и ритъм. Композиция като "зидане с тухли"
Звукът в киното като музикално движение
Синхронно и асинхронно
Съизмеримост на изображението и звука
Монтаж по хоризонтала и по вертикала
Кадърът и монтажът в рамките на звука
Симултанност и последователност при възприятието и в композицията
Методологията на звуко-зрителния монтаж
Звук и цвят
Единството е в образа
За синтеза на изкуствата
Ел Греко в киното
Вместо заключение
Статии за монтажа (1926-1929)
(Книгата сфера)
Вела забравя ножиците
Заявка
Неочакван допир
Отвъд кадъра
Четвъртото измерение в киното
Драматургия на киноформата
Коментари
Бележки
Показалец