Театърът

Намалена цена! Театърът

Театърът

Автор: Дейвид Мамет
Година на издаване: 2014
Брой страници: 144
Корици: меки
Размери: 14х22 см

Изток - Запад

9786191524518

Нов

10,80 лв.

-10%

12,00 лв.

Добавяне в списъка ми с желания

Анотация:

Още в началото на тази книга Мамет пише, че много от наблюденията и идеите в нея биха могли да бъдат сметнати за еретични. И наистина - в „Театърът“ той поставя под съмнение смисъла от работата на режисьора и теоретичните трудове по актьорско майсторство – идеи, които са били основополагащи повече от век. Проблемните пиеси, политическата коректност, методът на Станиславски, режисьорските указания, които не могат да се изпълняват – всичко това попада под прицела на критическия поглед на Мамет.

Отправяйки предизвикателство към традиционните възгледи за театъра, той предлага на актьорите по-скоро практически, отколкото теоретични насоки, подчертава значимостта на публиката в театралното общуване и достига до интересни наблюдения за първичния, емоционален характер на драматичното преживяване.

 

За автора:

Дейвид Алън Мамет (англ. David Alan Mamet, роден на 30 ноември 1947 г. в Чикаго, Илинойс) е световноизвестен драматург, есеист, сценарист и режисьор от еврейски произход.

За своите пиеси получава награда "Пулицър" през 1984 г. и е номиниран за "Тони" за "Glengarry Glen Ross", но е далеч по-известен с работата си в киното: сценарист е на "Пощальонът винаги звъни два пъти" (The Postman Always Rings Twice, 1981) "Недосегаемите" (The Untouchables, 1987), "Glengarry Glen Ross" (Glengarry Glen Ross, 1992), "Испанския затворник" (The Spanish Prisoner, 1997), "Да разлаем кучетата" (Wag the Dog, 1997), "Обирът" (Heist, 2001), "Червен пояс" (Red Belt, 2008), на военния сериал "Звеното" (The Unit, 2005-2009); режисьор е на "Обирът", "Испанския затворник" и "Червен пояс".

Творбите му са известни с умния, изразителен, понякога вулгарен диалог, стилизирано фразиране и интереса му към мъжеството.

Но езикът му е не толкова натуралистичен, колкото поетичната импресия на уличния жаргон. Детството му не е лесно. Майка му и баща му се развеждат рано и често се местят, а Дейвид живее ту при новото семейство на майка си, ту при баща си, и то с чувството, че не е достатъчно добър и за двамата. “И двамата с брат ми не можем да се оплачем, че сме жертви на щастливо детство”, казва Лин Мамет, сестрата на Дейвид, също сценарист.

“Имаше доста насилие, но най-голямото насилие беше емоционално - направо емоционален тероризъм. Мисля си, че преживяхме пътуващ американски вариант от 50-те години на Дахау и сега продължаваме да носим номерата на ръцете си. В този смисъл, когато [Дейвид] пише, винаги носи къси ръкави.” Една от първите му работи е помощник-сервитьор в известен чикагски комедиен клуб. Учи в колежа „Годар” във Вермонт и в театралното училище Neighborhood Playhouse в Ню Йорк. Става един от основателите на Atlantic Theater Company. Първите му успехи идват през втората половина на 70-те с пиесите “Сексуални перверзии в Чикаго” (1974), “Патешки вариации” (1976) и “American Buffalo” (1977) - мрачни драми, засилени от силни мъжки характери и наситени с неподражаеми диалози, които създават драматичното напрежение.

Героите му често са дребни скитници или търговци. “The Woods” (1977) и “Edmond” (1982) са последвани от две успешни пиеси. “Глендари Глен Рос” (1984), за която печели „Пулицър”, е гневно осъждане на американските бизнес-практики, а “Speed-the-Plow” (1988) е безпощаден поглед към задния двор на филмовата индустрия. “Глендари Глен Рос” по-късно (през 1992) се превръща и в игрален филм по сценарий на Мамет.

Мамет започва да пише за киното през 1981, с римейк на „Пощальонът звъни винаги два пъти”. Неговият сценарий разглежда сексуалността и насилието по начин, който не е бил възможен за оригиналния филм през 1947. След „Глендари Глен Рос” Мамет има своя първи голям успех в киното като сценарист на „Недосегаемите” на Брайън Де Палма през 1987. Същата година получава много добри отзиви и за режисьорския си дебют „House of Games” - криминален трилър с участието на тогавашната съпруга на Мамет, Линдзи Кроуз, с ролята й на психоложка, замесена в сложна измама. След като режисира още два добре приети филма (Things Change и Homicide), Мамет се насочва предимно към писането на сценарии, сред които можем да споменем „Hoffa” (1992), „Malcolm X” (1992), and „Vanya on 42nd Street” (1994).

Завръща се отново зад камерата като режисьор за адаптацията на своята, предизвикала противоречиви мнения, пиеса „Oleanna”, през 1994. Неговият сценарий за политическата сатира на Бари Левинсън „Да разлаем кучетата” му осигурява едновременно номинации за „Оскар” и за „Златен глобус” за най-добър сценарий. Същата година той режисира „Испански затворник” - петият филм, на който е и сценарист, и режисьор. Филмът е шпионски трилър с интересни обрати, който привлича вниманието и с нехарактерно мрачната роля на Стийв Мартин. Сред по-новите филми, режисирани от Мамет, са: „Catastrophe” (2000), „State and Main” (2000), „Обир” (2001), „Spartan” (2004), а по негови сценарии през последните години са заснети „Ханибал” (2001) и „Едмонд” (2005).

Като автор на пиеси Мамет има номинации за „Tony” за „Глендари Глен Рос” (1984) и „Speed-the-Plow” (1988). Като сценарист има номинации за „Оскар” за „The Verdict” (1982) и „Да разлаем кучетата” (1997). Мамет е бил женен два пъти. Първия път за актрисата Линдзи Кроуз, която играе в „House of Games”. Двамата имат две дъщери, Уила и Зося, които живеят с майка си в Калифорния.

Вторият му и настоящ брак е с Ребека Пиджън, която играе в неговите продукции „The Water Engine” (1992), „Homicide” (1991) и „Момчето на Уинслоу” (1999), както и в оригиналната театрална постановка на „Oleanna”. Освен това тя е композирала музиката на филмовата версия на „Oleanna”. Тя е добре известна изпълнителка/авторка на песни в света на поп-фолк музиката. Двамата имат две деца. Имат къщи - във Вермонт и Кембридж, Масачусетс.

Продукти в същата категория