Лечебни растения

Въведение в света на растенията, доказали ценните си качества в търсенето на здраве и природни лечебни методи. Този полезен наръчник е организиран по азбучен ред според ботаническите названия на растенията, като са описани терапевтичните им свойства, които ги правят толкова полезни за нас.

С широките си познания за света на билките Виктория Мерет предлага любопитни сведения за всеки вид с надеждата да стимулира интереса на читателя и да го накара да потърси допълнителна информация.

Включени са съвети за билколечението, рецепти, информация за суперхраните и малко известни факти за етеричните масла.

По света има хиляди растителни видове, а всяка година се откриват нови и нови. Растенията са „белите дробове“ на нашата планета – те преработват въглеродния диоксид и ни осигуряват жизненоважния кислород. Растенията формират най-важните хранителни групи, а лечебните и оздравителните свойства на много от тях са били по един или друг начин благотворни за човечеството още от зората на времето.

Съвременната наука надгражда древното познание и много от химичните вещества, използвани в днешните медикаменти се извличат от диви растения. Важно е да опазим девствените дъждовни гори, защото там все още може да има „чудодейни“ растения, които чакат да бъдат открити.

Макар много от растенията да имат терапевтични свойства, винаги трябва да подхождаме предпазливо. Само защото са „естествени“, не означава, че са безобидни и че могат да бъдат използвани без мисъл и внимание.

Растенията притежават химични защитни механизми, предназначени да отблъскват животните, които биха могли да имат вреден и дори смъртоносен ефект върху хората.

Силно токсични са бучинишът, беладоната, самакитката и други, които са си спечелили заслужена слава с асоциациите с яхнали метли вещици, магии и чародейства.

Известни са неблагоприятни реакции към някои от най-невинните и широко употребявани билки като сладника (сладкия корен), свързвани с предизвикване на дефицит на калий в организма, поради което той вече не се препоръчва, или цимицифугата (черния кохош), за която се предполага, че може да причини чернодробна недостатъчност. Примери за това са и някои аюрведични лекарства и китайски билкови смеси, жълтугата, тризъбата ларея, черният оман, билките, съдържащи определени флавоноиди, подъбичето, гумата гуар и полската мента.

Дългосрочни отрицателни ефекти се подозират при женшена (който по тази причина вече не е популярен сред билколечителите), застрашения вид хидрастис, магарешкия бодил, сената (която билколечителите използват много рядко и като цяло често предупреждават за опасностите от нея), сока от алое вера, кората и плодовете на зърнастеца, кората на каскара саграда, сао палмето, валериана, кавата (която е забранена в Европейския съюз), жълтия кантарион, ядките бетел, ефедрата (чиято употреба е ограничена) и гуараната.

Тревога предизвиква и взаимодействието на билките и медикаментите (включително тези без лекарско предписание), поради което е задължително да се консултирате със своя лекар, преди да започнете да приемате двете едновременно.

Пациентите трябва да информират също и билколечителя си, ако вече им е предписано конвенционално лекарство. Ще дадем само два примера: комбинирането на билков препарат, който понижава кръвното налягане, с медикамент със същата цел може да доведе до опасно ниско кръвно налягане. Други билки могат да усилят ефектите от антикоагулантите (варфарин, синтром) до неприемлива и дори опасна степен.

Повишеният интерес към билките не бива да служи за насърчаване на самодиагностицирането и никога, при никакви обстоятелства не трябва да измества медицинската консултация и конвенционалното лечение.

Това обаче не накърнява достойнствата на тази интересна област на познанието, дори само като хроника на човешкия опит за лечение. Известно е, че и приматите приемат лековити растения, когато е необходимо.

Употребата на растенията като лекарство предшества писмената човешка история, а много от билките и подправките, използвани за овкусяване на храната и за борба с патогените, имат и полезни лековити съставки. Неслучайно в тропическия климат, където патогените изобилстват, храната е силно подправена, при това с подправки, които имат най-голям ефект в борбата с тези патогени.

Нарастващата популярност на „суперхраните“, богати на антиоксиданти, които могат да намалят вредния ефект върху клетките от нестабилните молекули, наречени свободни радикали, насочи вниманието към здравословните ползи от тях.

Билколечението продължава да заема челно място в много развиващи се страни, а на Запад интересът към него се повишава в резултат на стремежа към по-естествен живот във високомодернизирания свят.

***

Виктория Мерет, градски жител през по-голямата част от зрелия си живот, след дълги години работа в издателския бизнес се завръща към простия провинциален живот от своето детство. Съхраняването на ценното природно наследство винаги е било важно за нея и тя се надява с тази книга да насърчи читателите да погледнат растенията около себе си с нови очи и с признателност. Виктория живее в Съмърсет, Великобритания, със съпруга си и двете си деца.