Невероятни щуротии

Димитър Петров е роден на 24.07.1934 г. в село Бяло после, Старозагорско. Гимназия завършва в Стара Загора, а машинно инженерство във ВМЕИ (сега ТУ) София. Докторска дисертация защитава в град Москва. Специализирал е в Белгия, Франция. Швейцария и Швеция. Работил е като главен конструктор, главен инженер на отдел, ръководител на научна секция, директор на научноизследователски институт. През 1969 г г. получава научно звание ст. н.с II степен в НИИ по транспорта. Лекции чете във ВМЕИ (сега ТУ) от 1962 г. до 1992 г., където през 1971 г. става доцент, а през 1984 г. - професор. Ръководи ПНИЛ и и висша школа за СДК. От 1985 г. е на работа във ВТУ "Т. Каблешков", където е бил ръководител на катедра и заместник-ректор. Участвал е в редица научни, факултетни и експертни съвети и в Академичния съвет на ВТУ.

Бил е председател на Специализиран научен съвет и член на Научна комисия по машинни науки към ВАК. Автор е на повече от 130 научни публикации и 70 доклада, 6 изобретения и патенти, 16 книги и учебници. Ръководител е на значителен брой внедрени в практиката разработки. Носител е на държавни отличния. Женен. Има син, дъщеря и четирима внуци. Издадени книги: "Душата ми е нежност", "Бодливи рози", "Изстрадани откровения", "Животът в спомени вали", "Ще чакам изгрева", "Пъстроцветни мисли и чувства", "Царят на китовете", "Тайната на делфините", "Живях те живот", "По следите на времето", "тегля чертата", "Апотеоз на стихоплетството".