Дихание от сянка

Осемдесет години след смъртта си авторът на бележития антиутопичен роман „Ние“ (завършен още през 1921 г. и публикуван в СССР чак през 1988 г.), се нуждае не от представяне, а от отклик – в онази „друга реалност“, която кара страниците да се прелистват. „Преживяването“ на „Ние“ причинява постоянна промяна в световъзприятието на читателя, но не по-малко завладяващи са другите му прозаични творби, събрани в живите, но и разтърсващи като ледоразбивач слова, които започват с: „Неми задъхани дни...“ (разказът „Сам“ от 1908 г., който се счита за първата публикация на писателя). 
В настоящият сборник с избрана проза от писателя ще откриете: „Автобиография“ (1928), „Девойката“ (1910), „Пройдохата“(1913), „Алатир“ (1914), „Африка“ (1916), „Островитяни“ (1917), „Знамението“ (1918), „Мамай“ (1920), „Стенка Разин“ (1932-1933), „За моите съпруги, за ледоразбивачите и за Русия“ (1932).