Приказките на господин Кабода

Елена Алексиева е едно от най-интересните имена в съвременната българска литература. Спокойно можем да я наречем "европейски писател" заради способността й да бяга от клишираните, масмедийни сюжети и описания на социалната среда. Нейният фокус е върху невидимата драматичност и метафизичната изостреност, скрити в привидно обикновеното индивидуално съществуване.

Сборникът с разкази (може да бъде разгледан и като камерен роман с фрагментарна структура) "Приказките на господин Кабода" разширява полето както на авторските ? търсения, така и на психологическата проза, писана на български днес. "Приказките на господин Кабода" е книга, в която действието тече в една действителност с размити национални, социални и географски маркери. Главните герои са необвързани роднински възрастен и дете, но отношенията между тях са очистени от тривиалните, до болка познати ни пикантерии. Става дума за аналитично вглеждане в изграждането на крехкото доверие между две човешки същества, между които няма друга свързваща линия, освен потребността от обич. Това е книга, показваща как живеенето с другите и живеенето в самота са не противоположности, а сложно преплетени, трудно разграничими понятия.

Липсата на социална определеност придава на "Приказките на господин Кабода" нещо от магичното очарование на модерната притча, където се залага на напрежението между сюжетния ход и дискретния, отворен подтекст. За разлика от притчата обаче, разказите на Елена Алексиева демонстрират много рядко за днешната българска литература психологическо майсторство, усет за играта между казано и премълчано. Елена Алексиева е майстор на финото, понякога болезнено точно наблюдение върху преливанията между страх и надежда, омраза и привързаност, изтъкаващи природата на човешките взаимоотношения.