Жертви на любовта

"Жертви на любовта" е сборник с три монодрами на Елена Алексиева, от които "Глас" и "Мадам Мишима" (награда "Икар" за съвременна пиеса) вече са поставяни на сцена. Те обаче могат да се четат и като повести в Аз повествование, дори като поеми – заради специфичния ритъм и графична организация. Това не е пособие за амбициозни режисьори, а книга, стъпила върху могъща литературна традиция. Литературата в нейната максимално опростена, изчистена до минимализъм форма – монологът-изповед, гласът, търсещ разбиране.

Елена Алексиева умело превключва между герои и културни традиции. Нейното писане може да бъде космополитно и лирично ("Глас"), стилизирано и предизвикателно ("Мадам Мишима"), неистово в разнежеността си по начин, напомнящ едновременно за Венедикт Ерофеев и Владимир Сорокин ("Жертви на любовта"). Тя изсича фразите си със самурайска прецизност и невъзмутимост.

Елена Алексиева ни изправя пред бездните, отварящи се пред непризнаващата граница любов. Любов, надхвърляща персоналните отношения и имаща отношение не толкова към връзката между двама души, а към неуловимата сърцевина на живота. Това са истории за мъчителното себепостигане и преобразяване, минаващо през ужаса и смъртта. Защото "накрая се оказва, че човек не избира кого да обича, а дали".
Бойко Пенчев