В очите на птиците

Колко високо трябва да бъдеш, за да погледнеш през очите на птиците? Какво се вижда от там? Губим ли очертания или от безкрая на небето те стават по-ясни? В тази книга поезията на Яна Вълчева е на птичи полет от земята. И от високото на думите тя вижда, че ние, хората, можем да се поберем в зеницата на птичето око – веднъж пренебрежимо малки, като песъчинка от морския бряг, друг път огромни колкото целия свят. Прочетете написаното „В очите на птиците”. И в полета им също. Защото и Яна, както птиците, знае, че ние можем да бъдем и криле. Когато обичаме. Защото любовта е това, от което сме направени.

Ива Спиридонова, редактор

Яна Вълчева е море. Море с много вълни, които бързо обличат тялото с пяна и точно толкова бързо го оставят само́ под слънцето. Защото морето обича по единствен начин: бурно. Когато любовта не носи отговори и не дава криле, то не би следвало да бъде наричана с това име. Тогава тя си тръгва заедно с водата, заедно с кислорода и живота, който носи в себе си. Превръща се в безгласна шир и потъва някъде, където единствено може да бъде видяна с очите на птиците. В огледалото от море. 
Яна разказва и за цвета на морето, и за света под крилете на птиците, и за изкуството на обичането. По този начин разкрива пазените си тайни. Тя разговаря с читателя за своите дни и нощи, изпълнени с аромати, с усещания, с детайли. Авторката подарява най-нежни истории за споделеното щастие и невъзможността за същото, за топлината между хората и за онзи хлад, който не бива да виждаме дори насън. Сложна наука е математиката на чувствата! 
Щастието не се рисува само. Рисува се с думи между двама. Думи, които птиците знаят, но не могат да ни кажат за тях. Наблюдават ни отвисоко и ни посочват брега, на който винаги някой очаква някого…

Симеон Аспарухов, редактор