Остров за двама

Любовта в стиховете на Димитър Христов е в основата на живота, на отношението към света, към другите и към себе си. Истинската любов не признава забрани, руши догмите и граничи с безсмъртието, тя е градивна сила и осмисля съществуването ни. В този смисъл любовта между мъжа и жената е белязана от езически, митологически, библейски и модерни възгледи, но стремежът към класическата хармония в отношенията е обединяващ и превръща отделни стихове в химн на радостта, която често трябва да се изстрада, за да се постигне равновесието между страст и мъдрост. Любовта определя и взаимовръзките и общуването на индивида с духовния и с материалния свят – с природата, с миналото и с бъдещето – с наследеното и завещаното. Богато нюансираните картини, образи и внушения са въплътени в майсторски изваяни поетически форми, които са неразделна част от естетиката на интимното съприкосновение и общуване.