Градът като знак

,Градът като знак” (2019) залага на една търпелива концептуалистко-конструктивистка работа на паметта, която цели възстановяването на матрицата на авангардисткото сродство по избор между поезия и визуални изкуства, погребано под лавината от принудително винаги нови опаковки на обществото на спектакъла. Една жена преминава границата на разрушението на градската памет, за да направи разчетими ландшафтите на по-неустойчивите на разпад знаци на Града, изличени в глобалното сметище на зрелищата.

Проф. Владимир Сабоурин
поет, филолог, историк на културата и литературен критик
Професор по антична и западноевропейска литература във ВТУ ,,Св. св. Кирил и Методий”

Поезията на Ваня Вълкова е визуална – поезия, която предполага способност за мислене и конструиране на околните пространства. Същевременно с това тя е и форма на социална критика, на ангажираност със и пред лицето на живота, какъвто един художник-концептуалист може да го провиди и отгатне. Поезия, привлечена от модерното, но и дистанцирана от опасния чар на неговата неорганичност, която все повече тегне над ситуацията на съвременния човек като неотвратима съдба.

Доц. Калин Михайлов
Литературовед, есеист и поет