Видовден

Детство мое, реално и вълшебно…” отеква в съзнанието ми всеки път, когато чета и препрочитам разказите на Емил Костов. Сборникът съдържа седемнадесет къси разказа за живота през осемдесетте и деветдесетте години в България, времето на така наречения преход. Описва простотата в бита и ежедневието на малките населени места. Разказва за стремежа на човек да се установи и открие препитание в големия град, за старите приятелства, за любовта, за мрачните субекти и лихварството.

Увлекателни, динамични, кратки, без излишни многословия и описания, разказите носят духа и напомнят за преживяното минало: забравената купонна система, празните супермаркети и километрични опашки, на които се редяхме цели семейства и се правехме на непознати. Хлапашките лудории от детството, безгрижните лeтни ваканции при баба и дядо на село, „досадното” преследване с пълни паници попара и манджички, което днес ми липсва и с умиление се сещам за бабите си.