Ръцете на Венера

С Вациетис започна много важен етап в развитието на следвоенната латвийска поезия... Той внася в нея една очовечена реалност, активна гражданска поезия, съзнание за човека като съставна част, но и като суверенно същество, жажда за нравствено извисяване – съчетани ту с топъл, светъл лиризъм и елегичност, ту с полемичен нерв, ту с остроумна парадоксалност или рязък сарказъм, което я очертава като смела по съдържание и изразителна по форма поезия. До каквато и тема да се докосне, той се стреми да постигне глобалните истини за човека и за времето си.

Здравко Кисьов

Академик Янис Страдинш го определя като „голям подарък за малък народ“, а поетът Имант Зиедонис го нарича „съвестта на народа“. Създавайки произведения за своето време, Ояр Вациетис твори за вечността, вглеждайки се пророчески в бъдещето. Той се осмелява да не се страхува да запише гласа на съвестта си, въпреки че това нерядко противоречи на мнението на господстващата номенклатура – и затова дълго време трябва да заплаща с премълчаване и сурова критика от страна на съветските идеолози. Но не им се удава да принудят таланта на Ояр Вациетис да мълчи: името му притежава могъща сила, и народът го обича. И на властващия тогава елит не остава нищо друго, освен да го „накаже“ с различни почести и награди.

Сдружение на мемориалните музеи в Латвия

С подкрепата на Платформа „Латвийска литература“, Министерството на културата на Република Латвия и Латвийската държавна фондация „Културен капитал“