Писма до Лазар

Владислав Христов улавя в динамични философски картини природни и градски реалии, смисли и внушения, убягнали на обикновения поглед. Увлича ни в това пътуване към човешката същност, наелектризира ни с желание да споделим възторзите и отчаянията му. Постепенно свикваме с леко нервния, предизвикателен и същевременно умиротворяващ в ненатрапчиви поанти поетически тембър, уверени в уникалността на споделеното. 

За мен новината в „Писма до Лазар“ е двойна: от една страна, книгата ни връща на Запад, в темата за модернизма и всекидневието на модернистите (не само на шега, след „Германии“ на Влади бих назовал новата му книга „Франции“), от друга страна, пред нас е експанзия на словото, слово-пиршество. Щедро, рискуващо, буквално възбуждащо – като в посветената на Бретон поема за жените. 

Марин Бодаков 


Текстовете в книгата са писани в периода 1998–2018 г.