Лястовица по вертикалата

Не посягай към тази книга, ако не си постигнал своята цялост. Пътят на тялото и пътят на душата не всякога се събират, понякога тръгват в различни посоки и носят двоумения: на плътските си нужди ли да угаждаш или да се въздигаш духовно. Двете ни обвързани, но несъгласувани съставни части отказват да се побратимят, всяка се мъчи да вземе преднина, да извлече повече ползи за себе си. На коя по – напред да заситиш глада и на коя да пресечеш лакомията?
Лястовиците чирикат по неподражаем начин, избистряйки с криле високите основания за смисъла на живота. Също като тях, и невидимите човешки същности запяват, преди да литнат по вертикалата на Божията справедливост, търсейки да кацнат на някоя небесна вейка. Без никакви задръжки душите ни разкриват всичките си скришници пред Своя създател – ще ги познае ли за вечен живот или ще ги натири във вечната тъма? А можеха да се смирят още в земното си битие…

Две напътствия насипват светлина в пътя ни към Небесния дом – Вехтия и Новия завет. Едната книга разказва митологията на израилевите племена, другата описва живота на Човешкия син. Събрани са на едно място, за да изглежда, че представляват някаква цялост. Но Писанията обособяват две различни религии – юдаизъм и християнство. Само чрез Евангелията намираме нашия бог Исус Христос, който е небесен шепот и ни обгръща с неразколебаната си любов към всички хора.

Романът предлага този различен прочит, защото в него се съдържат повече основания да различим едното от другото, както правят героите от улица „Безименна“. Съгледвачите на неведомите събитийни парадигми свидетелстват, мъдро и непредубедено, че нашите земни и небесни двоумения едва сега започват.