Мандрагората

„Никой писател не е имал толкова лоша репутация... Демодиран още преди да умре, после прокълнат, името му в пантеона на краевековната литература е обвито в блатна миризма... Лорен се дрогираше с етер – още една проява на лош вкус. Между Бодлер и Кокто той бе писателят наркоман; преди Жьоне, той беше писателят хомосексуалист, посланик на Содом в светския Париж.“
Филип Жулиан

„Трябва да обичаме този човек заради нежната му злост и абсурдно простодушното му съществувание.“
Пол Моран

Разказите и приказките на Жан Лорен са изключително разнообразни по тематика и не е възможно да се обхване цялото им богатство в един първи по рода си скромен сборник на български език. Те са взети от сборниците Сонийоз (1891), Пиячи на души (1893), Разкази на един пияч на етер (1895), Усещания и спомени (1895), Демоничният (1895), Истории за маски (1900), Когато животните говореха (1900) и Престъплението на богатите (1905) и са подредени хронологично с цел да се създаде вярна представа за вселената на този автор, в която са намерили въплъщение всички страни и странности на декаданса. Колкото до трите приказки, във Франция „Мандрагората“ излиза в самостоятелно издание (1899), а „Принцесата с огледалата“ и „Безполезната добродетел“ – в сборника „Принцеси от слонова кост и и опиянение“ (1902).