Наум Шопов - Бележки от един живот

„Прекарах няколко месеца с мисълта за Наум, а след това – в неговата тиха компания. Предложих му да разкаже в книга своя изпълнен с обрати живот. Живот-път. Наум се замисли. Не след дълго каза „да“. „По-добре е аз да го разкажа, а не след време, когато ме няма, други да го преразказват с лъжи!“ Мъдрец – това е Наум. Тишината му е вик за човечност. Насъбрана енергия за споделяне. За него думите са важни.“

„Крал Лир“, „Вишнева градина“, „Последната лента на Крап“, „Животът в сън“, „Делото Дантон“ …Театърът остава завинаги първи дом за актьора Наум Шопов. Роден е на 27 юли 1930 година в Стара Загора в семейство Мара Шопова (по баща Делчева) и Христо Шопов, бежанец от Смърдеш, Костурско. Завършва гимназия в родния град. Играе в театрите в Ст. Загора (1948 – 1950), Пловдив (1952 – 1958), Бургас (1967 – 1968), в София – Театър на Народната армия (1958 – 1975, с прекъсване) и Народния театър (от 1985). И въпреки стотиците си роли той няма завършено висше актьорско образование. Киното го открива млад и му се отблагодарява със запомнящи се роли в „Цар и генерал“, „Случаят Пенлеве“, „Крадецът на праскови“, „Иконостасът“, „Инспекторът и нощта“, „Няма нищо по-хубаво от лошото време“, „Трета след слънцето“, „Топло“, „Вилна зона“, „Константин Философ“, „Граница“ и сериала „Капитан Петко Войвода“. Наум Шопов умира на 18 април 2012 година в София.

„Добре се чувствам в театъра. Това е моят първи дом. Може и да звучи сладникаво, но аз наистина съм се родил в него. Живели сме там. Родителите ми не са имали квартира. Били са бедни. Живеели в театъра, в гримьорната. Майка ми бе актриса – Мара Шопова. Баща ми, Христо Шопов, беше директор на театъра, чиновник в читалището. Случило се така, че ме поканили да дойда на този свят в театъра. Малко… как да кажа, неочаквано.“