Шикалки

В последния си роман Начо Христосков отново изобличава с неприкрита остротата обществените недъзи и смело показва влиянието им върху живота на обикновения човек.

В края на 80-те години на ХХ век нищо не предвещава краха на социалистическата ера – инициативността и свободата са спънати от задушаващи идеологически постулати и обществен ред, основан на покорството, нагаждачеството и връзкарството. На фона на тези времена започват историите на двамата основни герои в романа – Писателя и бай Едикойси – и двамата принудени да правят компромиси със съвестта си, за да се задържат в „системата“. Макар че заниманията им са на различни „фронтове“– културата и селското стопанство – те не намират смисъл и удовлетворение от своята работа.

Идва Промяната – с надеждите за свобода, справедливост, благоденствие и истина. Но те се оказват илюзии, защото в мътилката на разтурения стар свят се раждат новите правила, основани на егоизъм, алчност, лицемерие и лъжа. В тази абсурдна пиеса герои се оказват отново добре познати „стари муцуни“, които безскрупулно завземат и разпределят власт, територии, блага... За безименните участници в Прехода като Писателя и бай Едикойси остават кошмарите на оцеляването и безплодното търсене на капчица човечност...