Корените на песните - ребетико

В началото на XX век към пристанището на близкият до Атина град Пирея започват да прииждат гърци от островите, от Египет и Северна Африка, които търсят поминък и шанс за по-добър живот. Всички тези хора освен своята история носят и своята различна музикална култура. Така се ражда ребетикото - музикалният стил, родил се сред колоритните персонажи на градските пристанища в Гърция. Подобно на щатския блус и испанското фламенко, ребетикото, преплита различните култури и разказва за мъката и радостите на гърците, придошли от различни краища на света. Историята на ребетикото се развива успоредно с тази на новата гръцка държава. Началото му съвпада с Особождението през XX век, а през 50-те години започва да се променя, преминавайки в нещо различно. Корените на ребетикото се откриват във византийската музика, сетне към нея са добавени мотиви от народната музика в Гърция, традицията на Егейските острови и ориенталските ритми. И така всичко започва от Измир, Константинопол, остров Сирос, Пирея и стрига до Солун...

Панос Савопулос е завършил за инженер-строител в Солун. По време на следването си пише стихове, композира, издава плочи и създава първия музикален бар (буат) в града – „107“. После пребивава в Стокхолм за 12 години, където изучава езици и педагогика. В този период Савопулос активно участва в културни мероприятия, радио и телевизионни предавания. По-късно в Гърция, след завръщането си, той се съсредоточава върху изучаването и представянето на песните-ребетико по всички начини: радио, телевизия, концерти, публикации, семинари, издаване на CD и др.