Заблудите на сърцето и ума

Клод Проспер Жолио дьо Кребийон (1707-1777) е сред най-прочутите френски романисти от края на епохата на Просвещението, личност-легенда в напарфюмираните парижки салони от първата половина на XVIII век. Чрез прочутата техника - имитация на мемоари се представя навлизането в светското общество на млад благородник. Онези, които го посвещават, са, разбира се, жени... И постепенно, водени от думите - ах, тези главни герои в заблудите на ума и сърцето! - разбираме, че светското е в огромна степен символ на еротично... А възхитителният рационализъм на гаснещата просвещенска епоха с лекота прави няколко пробива пред очите ни - на едно място книгата се превръща в съвременен трактат по (безочлив) морал, на друго - в трактат по естетика на романа.

Ето какво казва Мишел Фуко за романа: „Заблудите на сърцето и ума“ разказват за едно посвещаване... Разказът за посвещаването дължи най-силния си еротичен престиж на това, че прави осезаема Връзката между Знание и Желание... Всяка епоха има своята система на Еротично познание, която подхвърля на изпитание (на съвместно изпитание) Границата и Просветеността.“

Преводач: Антоанета Колева
Художник: Яна Левиева