Съвършенство

„… над варовиковите хълмове стърчеше самотната фигура на писателя, подобно на Божия показалец, предупреждаващ човечеството.“

Уж сборник с разкази, а истинско чудо: пътят на духа и плътта през безкрайността до появата му в родилния дом – Съвършенство! И като в най-приказните приказки в разказаните истории се раждат деца, които приемствено вярват в Дядо Коледа („Коледни подаръци“); после порастват и край на игрите („Което е било“); препускат през историята, в която дават немалка дан („Живи картини“). Тази „напълно законна гордост на Създателя“ се бори и отстоява своето си в естествената подредба на живота – засмукала „цялата печал и безнадеждна обреченост на хората, безпомощни пред природата и пред онова, което наричат Бог“. Архитектоника на живота, хармонична взаимовръзка между съставните му части.

ВЛАДО ДАВЕРОВ е роден на 27.08.1948 г. в гр. Плевен. Учи в немската гимназия в Ловеч и Софийски университет, специалност „Немска филология“. Автор е на множество книги, между които сборниците с разкази и новели: „Което е било“, „Много дни до есента“, „Живи картини“, „Игра на папагали“. Голяма популярност добиват романите му: „Вчера“, „Кенеди“, „Възторжен и див“, „Ангели небесни“, „Животът на другите“. По негови сценарии са заснети игралните филми: „Царска пиеса“, „Живот до поискване“, „Вчера“, „Суламит“, още близо трийсет игрални, телевизионни и документални филми. Носител е на наградите: „Южна пролет“, „Златен ланец“ на в. „Труд“, наградата „Чудомир“, наградата за роман на годината на в.“Литературен форум“ за „Възторжен и див“,  Първа награда на Московския филмов фестивал, Гранд при – Сан Ремо, наградата на публиката на фестивала „Златната роза“ и наградата за най-добър сценарий на Съюза на филмовите дейци.

„И ахна! Внучетата му бяха създали шедьовър. Съвсем ясно видя пътя на Марти през безкрайността до появата му в родилния дом; нито един от цветовете на Диманка не съществуваше в чист вид на земята, всичките идваха направо от Космоса. А там, както е известно, цветове няма. „Съвършенство!“ – промълви дядото и се подпря с длан на бюрото, за да не падне. Боже, какво съвършенство!“