Игрите, които хората играят

Книгата е блестящ, забавен и достоверен каталог на театралните представления, които хората играят неспирно един пред друг.

Кърт Вонегът

Ние, хората, играем игри през цялото време – сексуални игри, съпружески игри, игри за надмощие с шефовете си, състезателни игри с приятелите си, дори игри по надлъгване с психотерапевтите си. Много от ролите, в които влизаме, са толкова дълбоко заложени в нас още от ранна детска възраст, че дори не осъзнаваме, че те често са негативен модел на поведение, който може да бъде променен.

Д-р Ерик Бърн, президент на Международната асоциация по транзакционен анализ, прави невероятен пробив в психоанализата, като разпознава и разглежда междуотношенческите игри, които, без да осъзнаваме, диктуват личния ни живот. Той разграничава три основни роли (наречени от него Его-състояния), в които можем да попаднем – на Дете, Родител и Възрастен, – както и възможните съчетания, в които могат да общуват двама души – някои приятни и забавни, други – влудяващи, а трети – дори фатални.

Игрите, които хората играят заслужено се превръща в класика, както и в едно от най-влиятелните и оригинални заглавия от жанра на популярната психология. Това е книга за всеки, който се стреми към по-дълбоко разбиране на себе си и останалите и който иска да види какво наистина се случва в нашето общество.

Д-р Ерик Бърн, подобно на баща си, завършва Медицинския факултет на университета „Макгил“, Монреал, Канада, а по-късно се премества в Съединените щати, където има стаж по психиатрия в болницата в Ню Хейвън и Йейлския институт за човешки отношения. Учи и в психоаналитичните институти в Ню Йорк и Сан Франсиско. По време на Втората световна война служи в Армейски медицински корпус на САЩ и е освободен с чин майор. След това става консултант по психиатрия и неврология към главния хирург на Американската армия. Бил е практикуващ психиатър в Кармел и Сан Франсиско, Калифорния, преподавател в Медицинския факултет на Калифорнийския университет и консултант по групова терапия в клиниката „Маколи“ в Сан Франсиско. Бил е член-кореспондент на Индийското психиатрично дружество, председател на Съвета на попечителите на Международната асоциация за транзакционен анализ и редактор на бюлетина за транзакционен анализ. Той също така написва „Разумът в действие“, „Транзакционен анализ в психотерапията“, „Структурата и динамиката на организациите и групите и принципите на груповото лечение“. Докато е в колежа, той пише за канадското списание „Форум“, лондонското „Аделфи“ и други периодични издания. Умира през 1970 г.