Помисли пак

Как да се научим да преосмисляме възгледите си
в нашия бързопроменящ се свят

„Целта ми в тази книга е да разгледам процеса на преосмисляне. Защото в нашия бързопроменящ се свят често се налага да отхвърляме утвърдени истини и да намираме нови решения.
Потърсих най-убедителните до-казателства и някои от най-добрите примери от бизнеса, политиката и спорта, за да покажа как можем да отворим съзнанието си и да приемаме нови идеи, да създаваме общности, готови да се учат през целия си живот, и така да изграждаме култура, посветена на преосмислянето.“ Адам Грант

Интелигентността днес не е достатъчна и дори понякога е вредна, защото ни кара да се вкопчваме в това, което знаем и което сме. По-голямо значение има способността ни да преосмисляме и да се отказваме от наученото, защото вече не е валидно, и дори от досегашните си възгледи, ако вече не ни служат. В ежедневието си обаче предпочитаме комфорта на увереността пред дискомфорта на съмнението. Вслушваме се в мнения, които ни карат да се чувстваме добре, вместо в идеи, които ни карат да мислим добре. Виждаме разногласията по-скоро като заплаха за егото ни, отколкото като възможност да се учим. Заобикаляме се с хора, които са съгласни с нашите заключения, а би трябвало да се стремим към тези, които предизвикват нашия мисловен процес. Резултатът е, че нашите възгледи стават несолидни и съмнителни. Мислим и реагираме твърде много като проповедници, когато защитаваме „свещените“ си вярвания, или като прокурори, когато доказваме, че другата страна греши, или като политици, когато очакваме одобрение.
За да имаме успех и удовлетворяващи взаимоотношения с колеги, близки и опоненти, организационният психолог А. Грант ни съветва да започнем да мислим като учени, които търсят истината и имат смелостта да я приемат.

„Изпитвам неподправено щастие, когато разбера за новите книги на Адам Грант. Искам идеите му да се разпространяват, защото са иновативни и важни. Всеки, който е прочел моята книга, непременно трябва да прочете и неговите „Помисли пак“,  „Дай и ще получиш“ и „Originals“. “
Саймън Синек, „Безкрайната игра“