Литума в Андите

Замислен като продължение на „Кой уби Паломино Молеро?“, „Литума в Андите“ прилага познатата структура на криминалния жанр – полицаят Литума, вече ефрейтор, разследва престъпление в затънтеното селце Накос в Андите, където е изпратен след разкриването на убийството на Молеро.

Използвайки любимия си похват да съчетава няколко паралелни истории, Варгас Льоса редува разказите за полицейското разследване с тези за зверствата на терористичната маоистка групировка Сендеро Луминосо през 80-те години на миналия век, с местни митове и легенди за злите духове на планината, разказвани от доня Адриана, и с нощните изповеди на неговия помощник Кареньо за любовта му с кабаретната танцьорка Мерседес. През 1993 г. „Литума в Андите“ е удостоен с престижната испанска награда „Планета“ и оттогава досега е претърпял десетки преиздания.

Марио Варгас Льоса е сред най-изтъкнатите писатели в съвременната литература на Латинска Америка, редом с Гарсия Маркес, Карлос Фуентес и Хулио Кортасар. Звездата му изгрява с романа „Градът и кучетата“ (1963), а репутацията му се затвърждава със „Зелената къща“ (1966), за която получава наградата „Ромуло Галиегос“ в конкуренция с Хуан Карлос Онети и Гарсия Маркес. Литературният му авторитет продължава да расте с появата на романите „Разговор в Катедралата“ (1969), „Панталеон и посетителките“ (1973), „Леля Хулия и писачът“ (1977), „Войната в края на света“ (1981), „Кой уби Паломино Молеро?“ (1986), „Възхвала на мащехата“ (1988), „Празникът на козела“ (2000), „Лудориите на лошото момиче“ (2006), много от които са издадени и на български. Той е носител на множество престижни литературни награди, а през 2010 г. става Нобелов лауреат за литература.