Щерн 111

Два дни след падането на Берлинската стена Инге и Валтер Бишоф напускат стария си живот в Източна Германия - апартамента, градината, работата си и страната. Пътуването отвежда двамата петдесетгодишни далеч, като те следват една отдавна сънувана мечта, "тайната на живота им", за която дори синът им Карл не знае нищо. Карл, от своя страна, отказва да приеме родителското наследство и заминава за Берлин. Живее на улицата, докато не го приемат в кръга на "умното паство", група млади мъже и жени, които водят партизанска битка за окупиране на празни къщи и правят в едно мазе бар, наречен "Мокрицата".
В подземията на "Мокрицата" Карл преминава през хаоса на времето след обединението на Германия с непрекъснатата надежда да види отново Ефи, "единствената жена, в която някога е бил влюбен".

Зайлер разкрива жаравата на всичко политическо, неговата двойна природа, единството на поетическия ентусиазъм и революционния мистицизъм... В това отношение "Щерн 111" е страхотна литература.


Луц Зайлер израства в град Гера, Тюрингия. След обучение по строителни дейности работи като зидар и дърводелец. По време на военната си служба в Националната народна армия на ГДР започва да се интересува от литература и сам пише стихове.

През лятото на 1989 г. Зайлер става сезонен работник на остров Хидензе. Този житейски опит пресъздава по-късно в дебютния си роман „Крузо“ (1914)[1].

До 1990 г. Луц Зайлер следва германистика в Университета на Хале и в Хумболтовия университет на Берлин. От 1993 до 1998 г. е един от издателите на литературното списание Moosbrand.

След 1997 г. Зайлер ръководи литературната програма на Дом Петер Хухел във Вилхелмсхорст край Потсдам. От 2005 г. е член на немския ПЕН-клуб, от април 2007 г. – редовен член на Академията за наука и изкуство в Майнц[2], а от 2010 г. на Баварската академия за изящни изкуства, както и на Академията на изкуствата в Берлин. През 2011 г. Немската академия за език и литература го избира за свой член. За публикувания през септември 2014 г. дебютен роман „Крузо“ Зайлер е отличен с Немската награда за книга. През 2015 г. получава доцентура по поетика в Хайделбергския университет, където изнася три лекции върху „Предисторията на писането“[3].