Дом дневен, дом нощен

Марек Марек

чете с упоение, пие до припадък, а в тялото му от дете пулсира болката, увеличавана непрестанно от заселилото се вътре в него птичище – нематериално, неназовимо и не повече птицеподобно от него самия.

Еди-кой си всяка вечер разказва зимата, понеже зимата трябва да бъде разказана, за да дойде лятото.

Франц Фрост сънува несвои сънища, мощни лоши сънища, които изтощават докрай ума и изчерпват действителността.

Монахът Пасхалис иска да стане жена; да е някой друг и някъде другаде.

Ерго Сум бил ял човешко месо, а всеки, който навкуси от човешки вътрешности, по необходимост се превръща във вълк.

Ясновидеца вижда бъдещето – страшно, мъртво и пусто.

Криша от Кооперативната банка чува в ухото й да се обажда глас – мъжки, приятен и чист.

Кумернис, добродетелна и красива девойка, отказва да се омъжи за избрания от баща й жених и тогава става истинско чудо: Христос й дава своето лице.

Марта… Марта съществува само през лятото…
Този фасетъчен роман

помества в кутийките на смисъла историите на хората от едно погранично градче, преплита ги със сънища, рецепти, натурфилософски наблюдения, видения на ръба между будността и сънуването, добавя житието на една светица и вплита нейния образ в агиографията на всекидневието. Историите опитомяват пространството и очертават границите му.
Границите.

Но в този роман границите са не само географски, видими, а и безплътни, вътрешни, граници, които ни помагат да пренаредим живота и ни създават измамното усещане, че го контролираме. Дават ни надежда, че ще го разберем.