Аз бях секретар на Сталин

Намалена цена! Аз бях секретар на Сталин

Аз бях секретар на Сталин

Автор: Борис Бажанов
Година на издаване: 2014
Брой страници: 304
Корици: меки
Размери: 14х21 см

Изток - Запад

9786191524136

Нов

13,50 лв.

-10%

15,00 лв.

Добавяне в списъка ми с желания

Анотация:

Бориc Бажанов е назначен за помощник на генералния секретар на болшевишката партия на СССР Йосиф Сталин (и за секретар на Политбюро) на 9 август 1923 г. Бяга от Съветска Русия на 1 януари 1928 г. през персийската граница. Посвещава по-нататъшния си живот на разобличаване на едноличния режим на Сталин, съдбовно белязал живота на милиони. Основната цел на всичко, което публикува, е разкриване на действителния механизъм на комунистическата власт, слабо познат по това време на Запад, показване в действителната им светлина не само на видни съветски функционери, но и на исторически събития от тази епоха.

 

В своите описания винаги съм се старал да бъда скрупульозно точен, описвайки само това, което съм видял или зная с безусловна сигурност. Властта в Кремъл никога не направи и опит да оспори това, което съм писал (и не би могла да го направи), а предпочете тактиката на пълно мълчание – моето име не трябваше да се споменава никъде. Най-ревностният читател на моите статии бе не друг, а Сталин. Бегълци от съветското посолство във Франция твърдяха, че той е изисквал всяка моя нова статия незабавно да му се изпраща със самолет.

Борис Бажанов

За автора:

Борис Бажанов (1900-1982) е роден в лекарско семейство в  Могилев, област Подолск. През лятото на 1918 завършва гимназия, а през септември същата година продължава образованието си в Университета на Киев направление физика и математика, където учи за кратко време (съща година, университетът е затворен). През 1918 г., по време на студентска демонстрация срещу закриването на университета, е бил контузен, след което се завръща в родния си град, за да се възстанови. През 1919 г. той се присъединява към РКП, припомняйки си - "тук, в моята провинциална същност, имах само един избор - между украински национализъм и комунизъм. Украинският национализъм не ме привличаше с нищо,  за мен той беше свързан по някакъв начин с висшата руска култура, в духа, на която бях, възпитан."

След това той учи в Катедрата по химия в Москва, Висшето техническо училище (1920 ), но не завършва обучението си.

През 1922 г. той постъпва на работа в Катедрата по Организационно - инструкторски отдел на РКП, ръководено от Л.М. Каганович. Подготвя  статии и речи за Каганович. Според собствените му спомени, е автор на новия устав на КПСС. От 1923 г., секретар в организационно бюро. (Юлиан Семьонов заяви, че в разговора си с Л.М. Каганович той свидетелства: "Аз препоръчах Бажанов на другаря Сталин. Той беше хубав млад мъж, но след това попадна под влиянието на Зиновьевцев зтака и избягал.”

На 9 август 1923 той е назначен за помощник на Сталин за Политбюро (понякога се нарича "личен секретар", но - неофициално) и секретар на Политбюро. Последно изпълняващ длъжността е М.И.Глясер, личен секретар на Ленин. Изпълнявайки тези длъжности, Бажанов не е поемал отговорността за решенията на публичната политика, но за изпълнението им е била необходима висока степен на информираност за всичко, което се случва по високите етажи на властта. Ето как Бажанов описва своята работа:

За длъжността секретар на Политбюро се изискват много качества. Секретарят, по време на срещите, трябва не само да разбира напълно същността на всички дебати и всичко, което се случва в Политбюрото, но и едновременно с това да:

  • да следи отблизо дебата,
  • да гарантира, че всички нейни членове в момента са снабдени с всички необходими материали,
  • да ръководи потока, предизвикан от дневния ред,
  • да се намеси в дебата, винаги когато се появи някаква грешка, забравено или вече е решено нещо друго,
  • правейки всичко това,  да има време да напише разпоредбите
  • да бъде „паметта” на Политбюрото, незабавно да дава цялата необходима информация .

Освен това, присъствайки на заседанията на Политбюрото, Бажанов е свидетел на дискусии, слушал разговорите на участниците, техните лични становища, възражения, следял личното отношение на членовете на Политбюро, един към друг, т.е. е бил носител на информация, която не е била включена в никакви официални документи.

Продукти в същата категория