Небесният чергар

Болеслав Лешмян е полски поет и прозаик от еврейски произход, виден представител на литературата от междувоенното двадесетилетие, литературен критик.

Признат за най-новаторската, оригинална и крайна творческа индивидуалност на полската литература на XX в., в когото посмъртно хората виждат поетически гений, а докато е жив определят за епигона на Млада Полша. Създател на нов тип балада. От неговата фамилия произлиза термин, определящ специфична група неологизми – лешмянизми. Автор на приказки написани в проза и еротика, силно подчертани от екзистенциализма и от философията на Анри Бергсон.

Неговото творчество бяга от историческото влияние и се реализира по-скоро във философско-метафизичните и психологични измерения. Той черпи идеи от барока, романтизма, Млада Полша. Влиянието на романтизма е най-вече всичко това, което е мистично, духовно, паранормално; това, което е дълбоко свързано с природата и бог. Черпи вдъхновение от романтичните балади, използва ирония, парадокси, осъвременява баладата.

В своята поезия възкресява фантастичния свят. Като привърженик на Ницше, Лешмян изпитва антипатия към пасивните и обикновени хора. Идеалът за него е свободният човек на Ренесанса.

Често се обръща и към символизма. Употребата на символи призовава често философски идеи, заради което поезията на Лешмян се смята за философска поезия.