Понякога ангели

Анотация:

В „Понякога ангели“ Емил Тонев разказва за своя живот и за живота на своите приятели по начин като при „По пътя“ на Джак Керуак, и от „Полет над кукувичето гнездо“ на Кен Киси. Но и по нещо от руснаците Юрий Казаков и Юрий Трифонов. А отделни страници направо се доближават до ненадминатия „Москва–Петушки“ на Венедикт Ерофеев – когато водките вървят една след друга, а очите се изцъклят, защото са видели любовта. Или смъртта.

Това е роман – холограма. По него могат да се възстановят последните трийсет български години.
Това е роман – литийно шествие. С иконата на младостта.
Всеки писател иска да напише своя голям роман. Някои успяват, други – не.

"Емил Тонев стисна зъби, мълча десет години и успя. „Понякога ангели“ е големият роман на Емил Тонев."

Деян Енев

За автора:

Емил Тонев (р. 9 януари 1964 г. в гр.Шипка) е български писател, сценарист и журналист. Автор е на книгите "Граница" , "Цветовете на вълчия сън" и "Омбре". Сценарист е на игралните филми "Граница" и "Сомбреро блус", сценарист и режисьор е на документалния филм “Имам една идея” (1997, в съавторство с Илиян Симеонов). Бил е главен редактор на бившето сп. "Паралели". Негови творби са издавани в Италия, Германия, Сърбия, Хърватия, Македония и др.