Небехранилище. Избрани стихове/ двуезично издание

Notre Dame

Бе съдил римски съд там чуждия народ,
където храм стои и радостно разперва,
подобно на Адам, за пръв път сякаш нерви
и с мускули трепти лек кръстовиден свод.

Ала личи отвън потайният му план:
на арките тук бди поддържащата сила,
та тежкият товар стената да не смила;
и сводът дръзновен бездействащ е таран.

Стихиен лабиринт, загадъчни гори,
на дух готически разсъдъчната пропаст
и мощ египетска, и християнска кротост,
тръстика редом с дъб – и вред отвес цари.

Но в твоите ребра огромни, Notre Dame,
когато ден след ден внимателно се вглеждах,
все по-уверен бях, от недобрата тежест
че красота и аз все нявга ще създам…

- 1912

Осип Манделщам е роден в нощта на 2 януари 1891 г. във Варшава. През 1897 г. семейството се заселва в Санкт Петербург. Понякога О. М. е възприеман като интуитивен, ирационален, сюрреалистично-хаотичен поет. Вярно е само първото твърдение. Действително до голяма степен интуитивно поетът изгражда в произведенията си здрава и цяла смислова верига, макар да осветлява само отделни брънки от нея. Въпреки това мисленето на Манделщам не е линейно, а многопосочно-пространствено. 
Става дума за живо смислово пространство – дълбоко, плътно и богато, в което отделните ядра са свързани с многобройни, разнообразни, разнопосочни връзки. С такива връзки, със силите на привличане и отблъскване, той е свързан и с явленията от живота, и с културния контекст, и с културното наследство. Осип Манделщам не е интелектуален склададжия: ерудицията му не е разпределена по удобни рафтчета и чекмедженца, а е в непрекъснат процес на растеж, зреене, плодене – съединена, неотделима от реалния жизнен опит. Върховната етическа отговорност за осъществяваното в човека, в поета развитие на света доминира в цялото му творчество.

„Като пропуск за влизане в поезията служи вярата в нейния свещен характер и чувството за отговорност за всичко, което се извършва в света.”  - Надежда Манделщам