Евангелието по Исуса Христа + Корабът на глупците

Възползвайте се от еднократната ни промоция и попълнете библиотеката си с още два страхотни романа.

Евангелието по Исуса Христа
Жузе Сарамагу

На Йосиф и Мария се ражда първороден син, Исус. Той, всички знаем, е обречен да дава отпор на дяволски изкушения, да обещава смърт и безсмъртие в притчи, да ходи по водата, да бъде разпнат.

Като "стандартите" в джаза, онези евъргрийни с гарантиран успех и у най-несантименталните слушатели, и тази история е стара, общодостъпна и изпитана (достатъчно е да споменем Томас Ман с "Йосиф и неговите братя", Булгаков с "Майстора и Маргарита", Гор Видал с "На живо от Голгота") Сарамагу изпълнява своята вариация кротко, в рамките на очакваните светски отклонения от каноничния ход на нещата. Неговата ексцентричност не разтърсва, а с микроскопични размествания в хронологията на познатите събития и значението на познатите персонажи едва усетно пренарежда мозайката на финала. В този смисъл разказът му е предвидим: Исус се отличава от другите, защото мисли, не защото вярва; не мистична криза, а земна любов очиства Мария Магдалина; Бог е този, който отказва да се раздели с дявола; Исус целува Юда и го праща да го предаде; с финалната си саможертва Христос спасява не душите на хората, а реномето на своя Отец.

Евангелие по вкуса на професионалния читател на романи – в това не би имало нищо изключително, ако не беше гласът на разказвача. Именно на него се дължи ценността на книгата, в него е оригиналният принос на Сарамагу – уверен, умерен, топъл глас, разпознаваем и прочувствен, с безгранична милост към слабия и, тук-таме, с изумителни живи картини от думи. Например тази: като момче Исус отива да принесе агне в Храма и не смогва – то е крехко и зависи от него, а жертвата е толкова ненужна. Агнето пораства и става овца – обикновена, но негова, на Исус. "Когато някой иска овца, това е доказателство, че съществува", имаше такава малка смешна фраза у Екзюпери, когато в пустинята малкият принц иска да му нарисуват овца. Един ден, в пустинята на Сарамагу, Бог се явява на Исус и изисква овцата в жертва. И Исус я принася. Трагедията с негово участие започва оттук.


"Отче, отклони от мене тая чаша… Трябва да я изпиеш заради моята власт и твоята слава... Не искам тази слава... Но аз искам тази власт!" Исус беседва за страха с Бог и с дявола в една лодка – четирийсет дни в средата на гъста мъгла – и Бог, Онзи, който говори за бъдещето в минало време, изрежда нещастията, които ще се случат в Христовото име. Един от най-силните моменти на романа са няколкото страници, изписани от горе до долу с имена на мъченици и причините за тяхната смърт: списъци с изтребени воини на вярата, масов гроб на мощите на християнския фетишизъм. "Ти беше избран, не можеш да избираш", е присъдата на Отеца, "думите, които ще кажеш, са предопределени, те чакат там, където ще идеш". Сарамагу не се ангажира с оценки и изявления. Но при него Лазар не оживява. Бесовете не измират със свинете. Възкресението го няма отсам края на романа. И този Исус не иска тази слава. - Нева Мичева

Корабът на глупците
Грегъри Норминтън

През XV век холандецът Йеронимус Бош рисува знаменитото си платно "Корабът на глупците". През XVI век елзасецът Себастиан Брант пише прочутата си сатира "Корабът на глупците". През 1965 г. американецът Стенли Креймър създава филма "Корабът на глупците". Има и още: комикс "Корабът на глупците", научно-фантастичен роман "Корабът на глупците", рок-група "Корабът на глупците", интернет-портал "Корабът на глупците"…

Тази забележителна "интертекстуалност" или "мултимедийност" намира своя великолепен завършек - засега! - през 2001 г. в пародийния литературен римейк на британеца Грегъри Норминтън, озаглавен (че как иначе!) "Корабът на глупците".

Наричан "младият гений на съвременната британска литература", Грегъри Норминтън (р. 1976) е преподавател, еко-активист и главно писател с изключителен талант на разказвач, с любовно отношение към думите и според единодушното мнение на критиката - с огромно бъдеще. ("Корабът на глупците" е първият му роман.

Написал е още Arts and Wanders и Ghost portrait.) Точно като в картината на Бош, и в романа на Норминтън на някакъв странен кораб с разклонено дърво вместо мачта плават неизвестно накъде монах, монахиня с лютня, един спящ пияница, един каещ се пияница, една жена-пияница, клоун, чревоугодник, плувец и трима хористи. И докато плават, си разказват истории. Истории, с които авторът - творец с нестандартна ерудиция и изумително въображение - хвърля насмешлив поглед към Рабле, Чосър, Умберто Еко, препраща ни към древността, митологията, средновековието, двайсет и първи век и ни предлага едно рядко забавно четиво с уникално богат и оригинален език, жива наслада и за неизкушения читател, и за преситения ценител.