ГМО. Храната като оръжие

Намалена цена! ГМО. Храната като оръжие

ГМО. Храната като оръжие

Автор: Йордан Начев
Година на издаване: 2014
Брой страници: 212
Корици: меки

Размер:14х21

Ciela

9789542815082

Нов

13,50 лв.

-10%

15,00 лв.

Добавяне в списъка ми с желания

Анотация:

Транснационалните компании определят и водят политиката за внедряване на ГМО с цел глобален контрол върху производството на храна чрез контрол върху производството на селскостопанска продукция. Стремят се да забранят производството на биологична продукция от малките и средните производители, като ги задължават да купуват ежегодно нови семена от тях, които са ГМО и са обект на патентна защита. Тази политика унищожава биологичното разнообразие от растения и животни на планетата, получени по пътя на естествената селекция. Освен това разорява дребните производители поради оскъпяване на производството. Например след въвеждането на генномодифицирания ориз от стотици разновидности на ориза в Китай и Виетнам сега са останали десетина.

Днес генномодифицираните семена имат в себе си ген убиец, който прави растението стерилно. От него не могат да се получат семена, които да поникват. Това позволява единични производители да продават посадъчен материал на избрани от тях компании. Всичко това прави храната оръжие, което ограничен брой хора решават как и срещу кого да използват.
Налагането на ГМО превръща всяка храна в генномодифицирана – хляб, месо, разхладителни напитки, понеже продуктите за нейното производство идват от генномодифицирани фуражи, зърно и т.н.

Заради отрицателните ефекти върху здравето на хората ГМО се използват още за намаляване на населението в някои региони на планетата, което ги приравнява на специфичен вид генетично оръжие.

За автора:

Проф. инж. Йордан Начев има богат професионален и дипломатически опит. Той е доктор на икономическите науки и доктор по психология. Сега преподава в държавни и частни висши учебни заведения по дисциплини, имащи отношение към геополитиката, глобализационните процеси, организационното поведение, националната и международната сигурност.

Йордан Начев е професионален разузнавач, който е работил в Националната разузнавателна служба до 1997 г. Владее руски, английски, испански, италиански и португалски език. Начев е издал 4 книги, посветени на различни направления в разузнавателната дейност. Предстои публикуването на новия му труд "Конкурентно разузнаване", в който се разглеждат проблемите на бизнес разузнаването.

Интервю с автора:

- Господин Начев, кога се чувствахте по-добре - като действащ разузнавач или сега, когато пишете литература за разузнаването?

- Тази професия е за цял живот. Години наред, няма да казвам колко, съм живял с професионалните проблеми в службата, дори и след нейното напускане. Независимо от територията, на която се намираме, ние имаме информация за това, което ще се случи с години напред. С уговорката, че ако се работи сериозно и човек има необходимата подготовка. Болката на тези хора, които виждат как се развиват и как ще се развиват нещата, е много голяма, защото знаят с години напред какво ще се случи, какво ще е състоянието на вътрешната и външната политика, а и социалната също.

- Искате да кажете, че вие, разузнавачите, сте хората, които прогнозират най-точно какво ще се случи в дадена страна, тъй като разполагате с огромна информация?

- Разбира се, точна прогноза може да направи политолог, дипломат или журналист. Всичко зависи от човека. Но естеството на нашата работа е да събираме и разполагаме с много информация. Всъщност разузнаване на китайски е равнозначно като дума с анализ на информация. Това е най-краткото определение за разузнаването - анализирана информация. Но за да се анализира, тази информация трябва да се придобие. Това става чрез различни източници. Вашата професия, не ви правя комплимент, е най-близо до разузнаването. Вие също имате различни източници.

- Само че разликата е много съществена, вие сте обречени на анонимност, докато журналистите са публични личности.

- Анонимни сме за обществото, но не сме анонимни за нашите източници. Те ни познават отлично. Има изключение, когато получаваш информация "на тъмно" например. Вие работите по същия начин. И не случайно навсякъде в света към журналистите разузнаването има подчертан интерес.

- Наистина ли е така?

- Ами ето, ваш колега беше Рихард Зорге. Той е световноизвестен разузнавач, който е действал под прикритието на професионален журналист. Той има голяма заслуга да се обърне ходът на Втората световна война.

- А имате ли информация у нас колко журналисти са били вербувани в разузнаването?

- Аз нямам представа за това, а дори и да имах, нямаше да го кажа. Потребител на разузнаването са парламентът, президентът и изпълнителната власт. Защо за един японец е чест да работи за японската държава и да бъде използван като източник на информация, когато пътува навън, а за друга държава да не е така? Всяка държава, която държи на себе си, използва възможността да бъде информирана максимално. Разузнаването ни направи доста, за да върне исторически и културни ценности на страната. Дори "История славянобългарска" бе върната в страната от разузнаването ни. Защо Британкият национален музей не връща нищо, което е взел от древна Елада, защо в Торино има много значителна част от египетската култура и никой не претендира да си я върне?

- Защо?

- Защото това са установени от десетки години практики.

- Вие знаете всички тайни на научно-техническото ни разузнаване. Ще ни кажете ли вашата версия къде потънаха милионите от неговите фирми в чужбина?

- Далеч съм от мисълта да знам всички тайни в една или друга област. Научно-техническото ни разузнаване бе част от външното разузнаване на страната. Кои бяха неговите сътрудници? Те бяха академици, професори, директори на предприятия, на промишлени комплекси - най-изтъкнатите специалисти в дадената област. От тях се искаше да формулират приоритетните направления на разузнаването в технологичен аспект, които са важни за държавата. Те поставяха задачите на разузнаването във фармацевтиката, в електрониката, в химията и т.н. След това тези сътрудници на разузнаването преглеждаха материалите, оценяваха ги и казваха:"Това е добро, това не струва." Какви бяха тези хора - ченгета, доносници? А нашата държава разви своето научно-техническо разузнаване като реакция на поведението на КОКОМ. Като държава от бившия социалистически лагер на България беше забранено да купува високи технологии.

- Това все пак е добрата страна на техническото ни разузнаване. Но има и тъмна страна, в която потънаха милиони долари.

- Фирмите в различните страни работеха по законите на тези страни. Плащали са данъци, отчитали са се и не е имало начин да бъдат извън закона. Разбира се, навсякъде има хора, които са грешни, но какъвто и да е бил техният грях, той изобщо не можеше да подейства на икономическата катастрофа, на която станахме свидетели.

-Така или иначе, тези пари останаха в сянка.

-Аз пък да задам другия въпрос: Къде са парите от пенсионните фондове, на нашите родители, а и на нас самите?

-Вие не знаете ли?

- Не.

- А защо не знаете, нали сте разузнавач. Не се ли занимавахте с този проблем?

- Ние не работехме в държавата си, а навън. Ако работехме вътре в страната , действахме с чужди граждани. Когато сега се отварят досиетата, и аз, и колегите ми казваме, че става въпрос за лични съдби. Ние мислим за съдбата именно на тези чужди граждани, които са работили за България. Ами ако този човек е от диктаторска страна и диктаторът в нея разбере, че негов поданик е работил за чуждо разузнаване, как мислите, че ще действа? Аз не мисля, аз знам, че има заплашени хора. Те са извън нашата територия и също са чужденци. И когато говорим да не се откриват тези хора сега с отварянето на досиетата, имаме основание за това. Целият този шум може да доведе до напрежение в двустранни отношения. Нашето разузнаване в чужбина е стигало до много високо ниво на контакти.

- Вие сигурен ли сте в това, което казвате?

- Не сигурен. Абсолютно сигурен. Аз познавам хора, които са навън и биха могли да пострадат. Те са чужди граждани, работили за България. А освен това има една категория разузнавачи - нелегали. Това означава, че те са български граждани с чуждо име и с чужд живот. Това са български разузнавачи.

- Колко са тези хора?

- Не мога да ви кажа.

- Вие колко от тях познавате?

- Няма да кажа, но познавам някои.

- Твърдите, че те не могат вече да се приберат у нас?

- Някои могат, но ще бъдат с чужди имена. Те могат да бъдат спасени, ако се приберат. Но чуждите граждани или тези, които не могат да си дойдат по една или друга причина, са застрашени. Веднъж прочетох във вестника името на такъв човек, тъй като разкриха архивите на ЦК на БКП. И там е останал по някаква случайност човекът, който е трябвало да бъде прехвърлен в чужбина. Добре че не са знаели кой точно е той. Но аз знаех.

- И кой бе той?

- Забравих му името.

- Трудно ли се живее в пълна анонимност?

- Много кратко се живее така. Много от колегите ми си отидоха от сърдечен удар. Това е съдбата на разузнавача.

- А вие имате ли свое обяснение за двете смърти в Националната разузнавателна служба - тази на шефа на архивите Божидар Дойчев и на техника в службата Иван Раков?

- Не.

- Познавахте ли някой от тях?

- След като толкова време съм работил там!?

- Обясненията за самоубийства как ви звучат?

- Придържам се към официалното становище.

- Маската, която не сваляте, е придобита от професионалните ви задължения или вече е част от вас?

- Виждам колко елементарни за нас неща са неясни за обществото. Ние нямаме аудитория, защото когато казваме някои неща, на нас обикновено не ни вярват. Затова се затваряме в кръга от себеподобни. Подобен кръг започва да се формира и в сферата на конкурентното разузнаване.

- Затова ли пишете книгите си, защото сте самотен и неразбран?

- Не. Не съм самотен, напротив. В скоро време си дадох равносметка, че всъщност съм много по-полезен в момента така. Защото като наблюдавам тенденциите в света и колко много изоставаме ние, нашите български предприемачи, това означава, че ще бъдем лесна плячка за партньорите си, които в много от случаите се явяват жестоки конкуренти.

- На това е посветена и последната ви книга, на конкурентното разузнаване.

- Предполагам, че тя ще е интересна за бизнес средите в страната. Това направление се развива много бързо в държавите на ЕС, САЩ, Канада, Япония, Китай, Русия и др. За съжаление у нас това е първата книга на тази тематика. Независимо от това, че бях упрекван от колеги, че не може да се говори за частно разузнаване, когато нямаме закон за него, аз съм категоричен в становището си, че то вече е в сила дори и у нас. Ако един дребен бизнесмен отваря кафене, той не прави ли проучване в квартала колко такива има?

- Ами изглежда не, защото те непрекъснато фалират.

- Фалират и заради наемите, не само заради това. По принцип винаги съществува разузнаването като елемент на управление. Няма бизнес без разузнаване. Няма търговски преговори, без предварително да се знаят някои неща от конкурентите. Вече сигурността на частната икономика е национална сигурност, защото 80-90% от предприятията са приватизирани. В почти всички държави от ЕС след 1993 г. приоритетно направление е защитата на частните икономически структури, докато ние тогава се отказахме от това. Сътрудничеството между специалните държавни служби и големите частни предприятия е задължително. За да просъществува националната икономика. В противен случай си много лесна плячка.

- Да ви питам за аферата с отровните фъстъци.

- Мога да кажа, че това няма нищо общо с бизнес шпионажа. Последният раздел от книгата ми третира въпросите, свързани с етиката в разузнаването на конкурента. Тук мога да отбележа, че става въпрос за нарушаване на етичните принципи в търговската дейност. Ако конкурентът на фирмата вносител на тези фъстъци беше разбрал предварително и дори след вноса им, че стоката е опасна за здравето на клиента, това вече би било ефективно разузнаване на прекия конкурент. То естествено щеше да доведе до дискредитация на фирмата нарушител и да я постави под ударите на българското или чуждото законодателство. Този пример илюстрира една от задачите на конкурентното разузнаване.

Продукти в същата категория