БЪЛГАРИТЕ, ОСНОВОПОЛОЖНИЦИ НА ЕВРОПЕЙСКАTA ЦИВИЛИЗАЦИЯ

БЪЛГАРИТЕ, ОСНОВОПОЛОЖНИЦИ НА ЕВРОПЕЙСКАTA ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Генетична генеалогия и популационна генетика на Българите

Въпросът как се е създала първата цивилизация на стария континент занимава учените още от Средновековието. Западноевропейските философи и историци на 17-ти и 18-ти век приемат, че римската култура е рожба на елинската, а тя пък идела от Близкия Изток и Египет. И това се повтаря като мантра вече близо 200 години. И се превръща в догма, която се следва и до днес.

Съвременното общество обаче има нужда от по-мащабен и прецизен отговор за своите корени и произход. Мощните инструменти на днешната наука позволиха на изследователите в много области – най-вече на археолозите, да преосмислят огромното количество артефакти от Балканския полуостров, Мала Азия и Близкия Изток, за да стигнат до убеждението, че европейската култура поставя началото си още през неолита. Използването на керамика например датира 4500 години присъствие на палеобалканска култура в Европа, преди появата на елини на Балканите, където вече са съществували първото обработено злато в света, първата писменост, както и развито скотовъдство и земеделие.

Множеството факти, излезли днес на бял свят, разбиват насадените заблуди за това кои са хората, изградили първата цивилизация. Днешната наука разполага с много методи за датировка на предмети и кости.

Авторът проследява миграциите на населението чрез методите на генетичната генеалогия, които се свеждат до извършване на поредица от различни генетични тестове, проследяващи основно преките линии на даден индивид или род.

Изхождайки от индивидуалното, няма как да се пренебрегне общото – кой е този народ, основоположил европейската култура, който много хора наричат траки – тИраки? Тук се намесват техниките за изследване на характерните гени на една популация като цяло – обект на популационната генетика.

Упоритата работа на екипа от учени, работещи през последните осем години поБългарския генетичен проект, даде възможност да се установи, че Балканският полуостров се обитава от хомогенно автохтонно население от хиляди години.

Какъв е произходът на българите? Опирайки се предимно на резултатите от проведените генетични тестове, авторът представя категорично становище по спорния и политически неудобен за големите държави въпрос.

Описани са методите за изготвяне на класически родословни дървета, проследяването на дадени характерни физически белези, техниките за набиране на информация от хора и регистри, специфичните особености на българите и балканското население. Отделено е внимание на българското летоброене, важните исторически и геологични събития, предизвикали миграции на населението, както и сведения за българската писменост.

Представени са характерните за българите резултати от генетични тестове и са съпоставени с тези на други популации. Резултатите от изследванията на Сена Карачанак са сравнени с тези на Българския генетичен проект. Разработени са родословни схеми на хаплогрупите при българите, представени са миграционни карти, изготвени са диаграми на разпределение на Y-хромозомните и митохондриалните хаплогрупи и са интерпретирани резултатите. Изводите за подкрепени с безспорни исторически факти, топонимия, езикови особености, писмени текстове, придружени с карти, артефакти и др.

За първи път са описани физическите особености на всяка Y-хромозомна хаплогрупа от антропологична гледна точка. Въведени са т. нар. "Принципи на Делев", свързващи безспорните антропологични характеристики на даден индивид с неговата хаплогрупа. Дадени са примери с генетичните резултатите на видни български родове и е проследен техният произход. Настоящата книга би заинтригувала всеки европеец и американец, както и всеки с произход от Близкия Изток, Мала Азия и Северна Африка, заради натрупаните безспорни доказателства, че балканското население се явява стволът на европейското родословно дърво. Така авторът поставя ново начало на тезата на Г. С. Раковски, Ганчо Ценов и археолога проф. Петър Детев, че българите са местен балкански народ, носител на най-старата европейска култура. Тя е възникнала тук и оттук се е разпространила в Европа!

Статии от автора:

НИЕ БЪЛГАРИТЕ СМЕ ПО-СТАРИ ОТ ВСИЧКИ ДРУГИ НАРОДИ В ЕВРОПА

Българино, знай своите гени!

Българите сме по-стари от всички други народи в Европа

Най-много у нас са потомците на предтракийското население на Балканите

Уникална книга отговаря на въпросите кои сме ние, българите, и откъде идваме

Съдържание на книгата:

I. Класическа генеалогия- техники за изготвяне на родословни схеми

1.Видове родословни схеми

2.Църковна уредба на българските земи

3.Разделяне на българските земи- гръцки геноцид в Македония в началото на 20-ти век. II.   Популационна генетика

III. Генетична генеалогия на балканското население- заселването на Европа започва от Балканите

1.Причини за големите миграции на балканите

2.Навлизане на Y–хромозомната хаплогрупа IJ на Балканите

3.Миграция на Y–хромозомната хаплогрупа G-Р15 през Балканите

4.Разпространение на Y–хромозомната хаплогрупа R1a на Балканите

5.Навлизане на Y–хромозомната хаплогрупа E-М78 в южната част на Балканите

6.Преминаване на Y–хромозомната хаплогрупа R1b през Балканите

7.Навлизане на Y–хромозомната хаплогрупа J-М410 в Тракия

8.Миграция на Y–хромозомната хаплогрупа J-М205 в Тесалия

9.Разселване на Y–хромозомната хаплогрупа J-М241 в Епир

10.Разпространение на Y–хромозомната хаплогрупа J1* около Мраморно море

11.Навлизане на Y–хромозомната хаплогрупа H-М82 на Балканите

12.Разпространение на Y–хромозомната хаплогрупа Т1 в Средиземноморието

13.Разпространението на Y–хромозомната хаплогрупа L2 около Кавказ

14.Други Y–хромозомни  хаплогрупи, нетипични за българите

IV.   Генотип на българите

1.Разпределение на Y-хромозомните хаплогрупи при българите

2.Разпределение на митохондриалните хаплогрупи при българите

3.Резултати от Y-хромозомните SNP тестове

4.Генетични родословни схеми изградени въз основа на снип тестовете

5.Ползата от автозомния тест Family Finder

6.Популационни характеристики на българите въз основа на автозомния тест  My Origins

7.Резултати от теста Family Finder и My Origins на българи и български турци

8.Съпоставка на българите с други народи

9.Миграция на балканското население, определена чрез проследяване на преките бащини и майчини линии

10.Резултати от тестовете на лабораторията 23&Ме на българите, съпоставени с тези на гръцки граждани

11.Резултати от генетичните тестове на известни български родове

V. Антропологична генетика

1.Принципи на Делев

2.Фенотипни особенности на Y-хромозомните хаплогрупи

2.1. Хаплогрупа Е

2.2. Хаплогрупа I

2.3. Хаплогрупа J

2.4. Хаплогрупа R1a

2.5. Хаплогрупа R1b

2.6. Хаплогрупа G

2.7. Хаплогрупа H

VI.      Произход на българите

1. Български земи в навечерието на 19-ти век

2. Български топоними по територията на днешна Гърция, Албания и околните държави

3. Пренасянето на българските топоними- основен белег за миграцията на населението.

4. Елинизация на българските топоними

5. Хамито-семитския произход на българския език

6. Българските земи и появата на Гърция- плод на една политическа демагогия от XIX-ти век

7. Появата на елините на балканите

8. Претопяването на елините в морето от българско население

VII. Заключения

VII.1. Историческо предисловие

VII.2. Летоброене на българите – лето 7525-то от сътворението на света

(25.12.2016-24.12.2017 година)

VII.3. Eзик и писменост на българите

VII.4. Прегледна културните постижения на българте

VII.5. Как политиката изкривява историята

VII.6. Приносът на генетичните изследвания

VII.7. Послеслов

Речник

Литература

За автора:

Евгени Делев  роден на 18 юни през 1970 година в гр. София. Завършва средното си образование в 7-мо ЕСПО, гр. София с разширено изучаване на френски език. През 1990-91 г. учи физика в Югозападния университет в Благоевград, а през 1991-92 г. и в Университета във Валансиен и Ено-Камбрезия – Франция. През 1996 г. се дипломира във Физически факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, със специалност „Физика на полупроводниците и микровълновите прибори“. През 1998 година заминава да следва аспирантура по физика в университета в Орсе в Париж и остава постоянно във Франция. От ранна юношеска възраст Делев се интересува от класическа генеалогия. През 2006 г. по собствена инициатива, става доброволен сътрудник на американската лаборатория Фемили Три ДНА, като управител на Българския Генетичен Проект . През последните 10 години автора публикува редица статии в българската, английската и американската преса, свързани с изследването на отделни родове, както и представянето на резултатите от генетичните изследвания на българите. Голяма част от неговите статии, радио и телевизионни интервюта по Нова телевизия, БТВ и СКАТ, могат да бъдат намерени в интернет. Делев работи в тясно сътрудничество с Българското Дружество по Генеалогия и Хералдика в София, Българос-Американското Генеалогично Дружество в Чикаго, САЩ, както и с неформалната организация от последователи на трудовете на Ганчо Ценов. През 2016 година г-н Делев издава първата си книга „Въведение в генетичната генеалогия“.