Където се раждат ангелите

Факти доказват, че преди хилядолетия на земята са се появили първите хора със сини очи, смятани за ангели, богове или извънземни.

А какви всъщност са били те?

Всеки, който докосне душата на тази история, ще се изправи пред последствията от безумните човешки стремежи и най-дългия път, който може да измине надеждата...

Вселената е толкова тайнствена и необятна, колкото е човешката душа. А именно душата е мястото, където се съхранява смисълът на всяко съществуване.

Където се раждат ангелите е историята на последните хора, през времето и пространството, за да открият отново своята изгубена надежда. А Момчето - последното продължение на човешкия род, възражда вярата си чрез случайно намерена снимка - огледална картина на една възможна реалност.

Всичко завършва там, от където започва отново...
Знаете ли как изглеждат ангелите? Те имат крехки ефирни тела и дълбоки очи, по-сини от небето. Те са тук, между звездите и душите, и имат история за вас. Измамно кратка история, защото дълго след като затворите книгата, ще я носите в сърцето си. Людмила Филипова разказва завладяваща приказка, както само тя умее – приказка за човеците и за вечния им стремеж към разбиране и познаване. За живота като непрестанно търсене и движение напред, за неочакваните обрати и за връзките, за които дори не подозираме.
Как умират ангелите е история, която сякаш е чакала да бъде разказана. Тя преминава ограниченията на времето, свързвайки първобитното минало с далечното бъдеще, отразени в очите на Момчето. Момчето със сините очи, носещо уникалния ген, който се е появил за първи път през 8000 г. пр. Хр. край земите на Черно море.

В познатия си майсторски стил на разказвач Людмила Филипова използва и тук истински исторически и научни факти, за да ни преведе през пътеките на историята, ръка за ръка с главния й герой – Момчето. Момчето пътува на борда на космически кораб, запокитен в дебрите на космоса през черна дупка. Екипажът е малък и очаква с примирение съдбата си – остават им още няколко седмици живот, освен ако не открият планета, на която да кацнат. Шансовете са малки, а те са последните оцелели – и носят на кораба скъпоценния спомен за своя дом, за синята планета, която вече не съществува. Превърната в космически прах от собствените си деца – човеците. И защото надеждата за бъдещето я няма, Момчето живее със спомените за миналото – дочутите, разказаните, научените, тези, които пази в синьото на очите си и в смачканата страница, откъсната от книга. Страницата със загадъчна и вълнуваща рисунка, която ще се окаже ключът към завръзката в историята. Ще успеят ли последните оцелели човеци да достигнат до нова Земя? Ще приключи ли самотното им пътешествие сред космическите мъглявини? Ще открие ли смисъла Момчето със сини очи?
Краят на историята ще ви изненада и развълнува – и макар и неочакван, той е така поразително… възможен. Точно тук, в реалния свят, в който сте се свили удобно на креслото с книга ръка. Може да се случи, може да е вашето бъдеще. Дори и след последните страници пътуването няма да спре. То ще продължи своя вечен, затворен кръговрат на живота, в който се преплитат човешкия стремеж за познание и търсенето на онова вълшебно място, където се раждат ангелите… Все пак, това е най-късият роман за най-дългата история на човеците.

Людмила Филипова е родена на Великден през 1977г. в София. Дипломира се като бакалавър от УНСС и магистратура към американския университет City University. Специялизира творческо писане в Оксфордския университет. Седем години работи като специалист и мениджър в областта на маркетинг, PR и медии, в български и международни компании.

Людмила Филипова има шест издадени романа, продадени в десетки хиляди тиражи.
Януари 2009 Людмила бе единственият чуждестранен автор, номиниран за американската литературна награда "Hidden River". Също така, бе номинирана за втори кръг на европейския конкурс "Prix du Livre Europeen" 2008. Людмила има вече два издадени романа в Русия и договори за издаване в Турция и Сърбия. По втория й роман Червено злато се снима мащабна международна кино-продукция.

Анатомия на Илюзиите (2006) е дебютния роман на авторката. През март 2007 излиза романът й Червено злато (2007), който в напрегнат трилър съчетава темите за незаконната световна търговия с кръвни продукти и задържаните в Либия медици. За да напише романа, Людмила Филипова прави разследване в пет държави, включително и в Либия. През февруари 2008 излиза романът Стъклени съдби (2008), който за първи път представя в литературата шокиращите теми за масовото производство и търговия с човешки ембриони, както и бизнеса с асистирани технологии.

През януари 2009 излезе Мастиленият Лабиринт (2009). Това е най-амбициозният й литературен проект. В исторически трилър, със загадки, съспенс и завладяваща история, авторката предава огромно количество информация, хипотези и фактология за история, философия и религия, докато в един миг читателят попада в лабиринта на собствената си реалност и се захваща упорито да търси изхода й.
През 2010 се появи и романът й Антихтонът на Данте (2010), а през 2011 - Аномалия (2011).

Професионален опит
Людмила е работила в компаниите: “SAP Bulgaria”, като маркетинг мениджър; “BDA Bulgaria”, като консултант бизнес развитие; гръцката ИТ верига “Мултирама”, като маркетинг мениджър; медицинската компания “Medimag-MS”, като търговски директор и рекламна агенция Desiderata, като управител.

Журналистически опит
На българската масова публика тя е известна с работата си като журналист към ТВ 7 ДНИ, ТВ Триада, главен редактор на сп. Маркетинг&Медия. Нейни статии и анализи са публикувани във в. “Монитор”, в “24 Часа”, в. “Новинар”, в. “Икономически живот”, сп. Тема, сп. "Businessweek България" и др.

Участие във филми
Людмила Филипова е участвала и като актриса в няколко детски филма, най-популярните сред които са: Куче в чекмедже (1982: р. Димитър Петров), Денят не си личи по заранта (1984: р. Неделчо Чернев), Търси се съпруг за мама (1985: р. Мариана Евстатиева-Биолчева).