Три манифеста

Богатството, което тече в изобилните и умножаващи се източници на производство, се разпределя редовно и йерархично в рамките на населението, поръсва и наторява всички части на националната почва. Трудът заема полагащото му се място до нарастващите богатства, пропорционално на своето участие; лишените и гладни класи се издигат с лекота; пролетариатите стават консуматори и отварят вратите на големите вътрешни пазари, водещи към безспирно нарастващо търсене.

В. Консидеран, Принципи на социализма. Манифест на демокрацията в XIX век (март 1847 г.)

В днешно време революционни промени се правят от народа и за народа. Той е революцията сама по себе си. Навлизайки в това време, той носи всички свои нови нужди, свързани с труд, индустрия, образование, земеделие, търговия, морал, благоденствие, собственост, евтин живот, управление или най-общо казано – цивилизация, – каквито са всички нужди на мира. Народът и мирът – това е една и съща дума.

А. Ламартин, Манифест за Европа (февруари 1848 г.)

Комунистите смятат за недостойно да крият своите възгледи и намерения. Те открито заявяват, че техните цели могат да бъдат постигнати само чрез насилствено събаряне на целия досегашен обществен ред. Нека господстващите класи треперят пред комунистическата революция. Пролетариите няма какво да изгубят в нея освен своите вериги. Те трябва да спечелят един свят.

К. Маркс/Фр. Енгелс, Манифест на комунистическата партия (февруари 1848 г.)