Епистемология. Основни проблеми

Още в края на XX век стана очевидно, че традиционната "теория" на познанието губи своето фундаментално положение в структурана на философското знание. Причината за тази ситуация не е само в падението от пиедестала на "единствено научната" марксистко-ленинска философия в източно-европейските бивши социалистически страни. През този период настъпиха дълбоки изменения в развитието на науката, философията и културата катоцело. Науката, като най-динамичен феномен на културата, постигне фундаментални открития, които обусловиха появата на нова, постнекласическа научна рационалност, полагаща основите на принципно нова визия на света. При тази нова социокултурна ситуация в традиционната философска "теория" на познанието започва да възниква своеобразен "парадигмален вакум", показващ нейната принципна ограниченост и неспособност да удовлетворява потребностите на съвременното научно познание. Нарасналите критични настроения, нагласи и оценки изразиха неотложна потребност от цялостно радикално преосмисляне на статуса и проблемното поле на епистемологията.