Драматургия на българското: Националната идентичност във възрожденската драма

Книгата разглежда целият корпус на българската възрожденска драматургия и въвежда в научно обръщение някои малко познати и неизследвани произведения. Изследването анализира въобразяването на своето и чуждото и очертава парадигмата на героичното и позорното и проекта на модерността, свързан с прекомпозиране на патриархалното съзнание. Сюжетите на възрожденската драматургия и възможностите й за влияние са коментирани като ресурс за изграждане на националния пантеон. Последен е пътят, по който Райна Княгиня, Хаджи Димитър и "Шуми Марица" се превръщат в национални символи.

Съдържание:
Идентичности. Избори и назовавания на "Своето"
Драматизирани наративи за миналото: Митологизация и символизация
Исторически сюжети
Свое/Чуждо - позиции и опозиции
Именуване на героичното
Подходи към интерпертирането му
героят като блаженство
Героят като Пророк/Проповедник
Героят като Владетел/Военачалник
Предателят
Идентичност и национални символи
Женският образ-символ
Мъжкият образ-символ
Сътворяването на химна
Връщане в настоящето
От символността към реалността
Врагът (Византиец)
Идентичност и религия
Врагът (Фанариот)
Похитителят - Варварин
Идентичности: реалност и желания
Европа - заплаха или копнеж?
Комедийни интерпретации на европейското
Европейските присъствия
Новостите на цивилизацията
Чужденците
Домът
Жертвите
Парвенюто
Пожелателни образи на българското
Другите драми
Заключение
Staging Bulgaria: National Identity in the Drama from the Age of National Revival (Summary)
Драматургия болгарского самосознания: Национальная идентичность в драме эпохи Болгарского Возрождения (Резюме)